— Ела при мен! — прошепна страстно тя.
Сега обаче беше негов ред да я измъчи. Когато ръцете й потърсиха голото му тяло, той ги бутна настрана. Продължи да я целува и се засмя, когато тялото й се изви насреща му. Тя го притегли за косата, за да може да го целуне, но той отново се засмя и продължи сладкото мъчение. Зарови лице между гърдите й, а след малко седна и загледа замаяно красивото й тяло.
Без да бърза, той свали дрехите си и полегна до нея. Алисия помилва голата му кожа и простена от наслада.
— Стивън — прошепна тя и този път в гласа й имаше искрена нежност.
— Тук съм — прошепна страстно той и я притегли към себе си…
Само след две седмици предсказанието на Стивън, че Макгрегър ще поиска да си отмъсти на Алисия за понесеното унижение, стана действителност.
Той беше използвал тези две седмици, за да се учи от мъжете на Алисия. Случилото се при първото нощно нападение на Макгрегърови го бе убедило в необходимостта да се запознае по-подробно с шотландското бойно изкуство. Научи се да бяга на къси и дълги разстояния, да се бие с късия, но доста тежък клеймър, да сваля и намята плейда само за няколко секунди. Краката му станаха още по-мускулести и получиха здрав кафяв загар. А когато падна първият сняг, беше свикнал дотолкова с климата, че продължи да ходи с голи крака.
Алисия наблюдаваше действията му с недоверие, което изчезваше само нощем в брачното легло. През последните седмици със Стивън беше станала такава промяна, че тя бе забравила нощната битка на пасището и обидата, която бе нанесла на врага с изписването на инициалите си върху рамото му. Струваше й се, че от онази бурна нощ са минали месеци. Точно тогава пристигна първата вест от вражеския лагер: Макгрегър бил толкова бесен от нежелания й подарък, че изгорил три селски къщи по северната граница на земята й.
— Има ли ранени? — попита уплашено тя, когато пристигна новината за пожара.
Там махна на един млад мъж, който продължаваше да се рови в димящите развалини. Момъкът се втурна към тях и Алисия изохка сподавено. На лявата му буза се виждаше голямо клеймо с формата на буквата Л.
— Макгрегър е заповядал да ти съобщят, че ще сложи клеймото си върху целия ти клан — допълни мрачно Там. — Казаха ми още, че за малко не умрял от отравяне на кръвта след допира с камата ти.
Алисия се обърна мълчаливо и се запъти към коня си. Стивън отиде при нея.
— Не се бой, няма да те поучавам — проговори тихо той, като видя израза на лицето й. — Надявам се, че си научила нещо от случилото се днес. Моята задача сега е да се справя със ситуацията.
— Какво смяташ да направиш? — попита беззвучно тя.
— Ще се опитам да постигна среща с господаря на клана Макгрегър. Трябва да сложим край на тази вражда.
— Искаш да се срещнеш с Макгрегър? — попита невярващо тя. — Той ще те убие! Той мрази англичаните дори повече от мен!
— Това е невъзможно — отговори саркастично Стивън, метна се на седлото и препусна в галоп към Ларенстън.
Само час по-късно се разгоря оживен спор, в който Алисия и Крис за първи път бяха на едно мнение. Двамата мъже, които си приличаха като братя при пристигането си в Шотландия, вече показваха значителни, не само външни различия. Крис продължаваше да носи английски дрехи — жакет от тежко кадифе и сатенени панталони до коленете, подплатени с кожа от норка, под тях чорапи от тънка вълна. Стивън беше облечен с шотландски плейд, косата му беше пораснала и се виеше зад ушите. Новата прическа много му отиваше. Краката му бяха обрулени от вятъра, а мускулите им бяха станали яки и гъвкави след всекидневните надбягвания с шотландците.
— Тя е права — говореше настойчиво Крис. — Не можеш просто да отидеш в замъка на съседния клан, да почукаш на вратата и да заявиш, че желаеш да говориш с господаря. Чувал съм какви ли не страшни истории за нрава на онзи Макгрегър. Ако не те убие на място, сигурно ще те измъчва до смърт.
— Какво друго бих могъл да сторя? Да седна в креслото си и да гледам бездейно как избиват хората ми и опожаряват къщите им?
Крис гледаше смаяно приятеля си.
— Твоите хора ли? — попита недоверчиво той. — Откога си станал шотландец?
Стивън се ухили и поглади дългата си коса.
— Шотландците са добри хора и бих се гордял да бъда един от тях. Само буйният нрав на Алисия е виновен за тази беда. Сигурен съм, че спорът може да се реши единствено по мирен път.
— Ти не знаеш ли, че враждата между двата клана трае няколко столетия? Всеки шотландски клан има врагове между своите. Какво варварство, Боже мой!
Стивън се усмихна с разбиране. Преди няколко месеца и той самият мислеше като Крис.