— Как можеш да бъдеш сигурен?
— Ще го взема в плен и ще го отведа в лагера си. Това е всичко. Няма да му сторя зло. Ще го държа при себе си, докато авторитетът ти стане непоклатим и мъжете престанат да вярват на англичаните.
— Искаш да го вземеш в плен? — попита недоверчиво тя.
— Нищо няма да му сторя. Ако го убия, крал Хенри ще изличи клана Макарън от лицето на земята. Рицарите му ще нахлуят в Шотландия и с нас е свършено. Всичко, което искам, е да ти осигуря време.
Алисия се отдръпна и го погледна несигурно.
— И какво очакваш от действията си? — попита хладно тя.
— Искам да се върна в къщи — отговори глухо брат й. — Ако направя нещо добро за теб, мога да се върна с възстановена чест. Моите мъже и аз гладуваме. Ние не сме селяни, нямаме и хора, които да ни хранят.
— Нали знаеш, че по всяко време си добре дошъл в Ларенстън — рече тихо Алисия.
Дейви скочи като опарен.
— Нима искаш да се върна и хората ти да ми се присмиват, че съм подвил опашка? Не, никога! — Той се успокои бързо и добави: — Мога да спася честта си само като се върна с победа. Ще влезем в Ларенстън с английския ти съпруг и всички, от крал Хенри до последния селянин, ще ни бъдат благодарни.
— Аз… не, това е невъзможно. Стивън е…
— Помисли, Алисия. Ще можеш да си възвърнеш доверието на хората си. Аз ще се прибера у дома си с възстановена чест. Или обичаш повече английския си съпруг, отколкото единствения си брат? — попита той с горчива ирония.
— Не, разбира се, че не. Но ако с него се случи нещо…
— Ти ме обиждаш. Да не ме мислиш за слабоумен? Ако му сторя нещо, крал Хенри ще ни изтреби до крак. Моля те, Алисия, помисли! Не чакай мъжете от клана Макарън да застанат на бойното поле и да не знаят коя страна да изберат. Не разцепвай клетвата им за вярност!
— Трябва да тръгвам, Дейви.
— Моля те, искам само да помислиш! След три дни ще се срещнем на скалите. На мястото, където падна Алекс.
Тя го погледна изненадано.
— Аз държа да знам всичко за клана си — отговори гордо той и се метна на седлото.
Алисия стоя дълго, загледана след него. Боеше се да се върне в Ларенстън. Не, тя беше от рода Макарън и не можеше да си позволи да се страхува.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Алисия прекоси бавно двора. След смъртта на хората си разполагаше с три дни за размисъл. Думите на Дейви не излизаха от ума й. С всяка минута осъзнаваше все по-болезнено, че мъжете й се обръщат към Стивън. Беше съвсем естествено, че предпочитат да се подчиняват на мъж, защото само преди месеци бяха яздили под командата на Джейми Макарън. Ала Алисия нямаше доверие в нито един англичанин. Докато живееше в дома на сър Томас Крайтън, имаше достатъчно случаи да се увери в коварството им.
Стивън беше потресен от смъртта на приятеля си. Той почти не разговаряше с жена си, а понякога тя го улавяше да гледа втренчено в празното пространство. Веднага след смъртта на четиримата беше заповядал да приготвят багажа им за Англия. Обясни, че иска да занесе трупа на Крис на семейството му.
Нощем, когато оставаха сами, двамата лежаха един до друг, без да се докосват, без да си говорят. Споменът за мъртвите мъже беше постоянен кошмар. Алисия не преставаше да се пита как се е справял баща й. Дали и той беше правил грешки, които струваха живота на хората му. Сълзите постоянно бяха на очите й, но тя не им позволяваше да се излеят навън. Лердът не плачеше. Тя трябваше да бъде силна и да не се бои от самотата.
Освен товара на вината си, тя се чувстваше потисната от предложението на Дейви. Познаваше гордостта на брат си. Знаеше колко трудно му е било да й отправи тази молба. Ала нима можеше да остави Стивън в ръцете му?
Алисия притисна с ръце ушите си. Искаше да постъпи правилно, да помогне на всички. Но къде беше истината?
Тя оседла коня си и препусна към крайбрежните скали, за да се срещне с Дейви.
Прокуденият вече я чакаше. Очите му я пронизваха безмилостно. Алисия сведе глава към ръцете си и той разбра, че сестра му е взела решение.
— Така значи? — процеди през зъби той и в погледа му блесна непримиримост. — Предпочиташ любовника си пред клана.
Тя го погледна с цялата си твърдост.
— Знаеш, че това не е вярно.
— Тогава може би искаш да ми кажеш, че аз съм този, който не заслужава доверието ти? — изфуча гневно той. — Надявах се да ми дадеш шанс, за да мога да ти докажа, че съм станал зрял мъж. Че вече не съм ужасното момче, което прокле собствения си баща.