— Искам да го направя, Дейви — отговори спокойно тя. — Искам да направя онова, което ще помогне на всички.
— Но ти правиш точно обратното, по дяволите! — изкрещя той. — Мислиш само за собствената си изгода. Страх те е от връщането ми. Боиш се, че мъжете ще тръгнат след мен, защото аз съм истинският Макарън! — Той й обърна гръб и се запъти към коня си.
— Дейви, моля те! Не бива да се разделяме така. Върни се с мен в къщи. Поне за малко!
— За да стоя и да гледам как сестра ми заема мястото, което ми се пада по право? — изкрещя вбесено той. — Не, много благодаря. Предпочитам да остана крал на собственото си бедно кралство, отколкото да бъда слуга на друг. — Той се метна на коня си и препусна като вихър.
Алисия седна на един камък и се загледа в бушуващото море. Нямаше представа колко време е седяла така, когато чу дълбокия мъжки глас зад гърба си.
— Кой беше този мъж? — попита недоверчиво Стивън.
Алисия вдигна глава и го погледна без следа от изненада. Той умееше да стои до нея, без да й натрапва присъствието й.
— Брат ми — отговори тихо тя.
— Дейвид? — В гласа на Стивън прозвуча искрен интерес.
Алисия не отговори.
— Помоли ли го да се върне в Ларенстън? — попита тихо Стивън. — Каза ли му, че вратите на дома ни са винаги отворени за него?
— Не е нужно да ми нареждаш как да постъпя със собствения си брат! — Тя се извърна настрана и очите й се напълниха със сълзи.
— Извинявай — изрече тихо Стивън и улови ръката й. — Не исках да прозвучи така…
Тя се отдръпна, но той я прегърна още по-здраво.
— Постъпих ужасно, като те проклех пред трупа на Крис — призна задавено той. — Бях толкова разгневен, че просто си търсех виновник. Постъпих несправедливо с теб.
Алисия притисна лице към гърдите му. Така беше копняла за силните му ръце.
— Не говори така! Ти беше прав. Аз убих и приятеля ти, и моите мъже.
Стивън помилва нежно гърба й и усети, че тя трепери с цялото си тяло. Раменете й бяха толкова тесни и крехки.
— Не си права. Отговорността беше твърде голяма за теб. — Той повдигна брадичката й. — Погледни ме в очите. Все едно вярваш ли или ми не, ние с теб си делим товара. Аз също нося част от вината за смъртта на четиримата.
— Само аз съм виновна! — повтори отчаяно тя.
Стивън сложи пръст на устните й и се вгледа в лицето й.
— Ти си толкова млада! Нямаш още двадесет години, а си длъжна да се грижиш за стотици хора, да ги пазиш дори от мен, от мъжа, който би могъл да бъде английски шпионин… — Лицето й побеля и той избухна в тих смях. — Виждаш ли, започнах да чета дори мислите ти. Сега си мислиш, че вероятно имам и други мотиви да говоря така с теб. Преценяваш, че бих могъл да бъда предател и искам да те омая със сладки думи.
Алисия се отдръпна назад и го погледна уплашено. Той наистина умееше да чете мислите й! Стивън отново се засмя.
— Аз съм далече от родината, но ти искаш да остана чужденец и в клана ти, нали? Искаш да имаш близо до себе си човек, когото да мразиш без угризения. Аз обаче нямам намерение да те оставя сама. Не искам да забравиш, че съм преди всичко твой съпруг, а после англичанин.
— Ти… ти говориш глупости. Трябва да се връщам в Ларенстън.
Стивън седна в тревата и я привлече към себе си, без да обръща внимание на протестите й.
— Утре потегляме за Англия. Как се чувстваш преди запознанството с английското ми семейство?
Алисия го погледна право в очите.
— Не съм мислила за това. — Тя си припомни пленничеството в дома на сър Томас и очите й потъмняха. — Не харесвам англичаните.
— Та ти изобщо не ги познаваш! — отговори възбудено Стивън. — Познаваш само неколцина и съм готов да призная, че повечето от тях не са особено приятни. Като видях как се отнасят към теб в дома на сър Томас, аз се засрамих от сънародниците си.
— Все пак никой от тях нямаше да ме остави да го чакам три часа пред брачния олтар.
Стивън избухна в смях.
— Ти никога няма да ми простиш онова злощастно закъснение, нали? Може би ще станеш малко по-снизходителна, когато се запознаеш със снаха ми Джудит.
— Каква е тя? — попита предпазливо Алисия.
— Красива! Добра и мила. По-умна от повечето мъже. Ръководи имението на Гевин. Крал Хенри изпитва голямо уважение към нея. Много пъти я е викал, за да чуе мъдрите й съвети.
Алисия въздъхна тежко.
— Много се радвам да чуя, че има жени, които умеят да управляват големи имения и не занемаряват задълженията си. Иска ми се баща ми да беше имал дъщеря, заслужаваща да стане лерд.
Стивън се засмя и я повали в тревата.