Без да се бави, тя улови ръката на Стивън и го повлече към близкия хълм. Двамата се скриха отново под дебелата завивка от листа и проследиха двама мъже, тръгнали вероятно на лов, а не да търсят загубения лерд и съпруга му.
Стивън понечи да се изправи и да заговори мъжете, но Алисия го дръпна с все сила. Той я изгледа учудено, но не се възпротиви. Когато мъжете се отдалечиха достатъчно, пошепна недоумяващо:
— Това не бяха хората на Дейвид.
— Много по-лошо — отговори сърдито Алисия. — Тези са от клана Макгрегър.
— Само не ми казвай, че познаваш лично всички Макгрегърови!
Тя поклати глава. Понякога мъжете бяха невероятно глупави.
— Знаците на шапките им имаха цветовете и емблемата на Макгрегър.
Стивън я погледна с искрено възхищение. Жена му виждаше като сова в мрака. Той се облегна на едно дърво и въздъхна.
— Нямаме оръжие, нямаме коне, нямаме храна, нямаме злато. Брат ти е решен да ни убие, а Макгрегър, на чиято земя се намираме, ще даде мило и драго, ако му сервират главите ни на сребърна табла.
Алисия гледаше изваяния му профил и се подсмиваше в мрака. Стивън се учуди още повече и също се засмя.
— Положението е безнадеждно, нали?
— Точно така — отговори тя и в очите й затанцуваха искри.
— Няма за какво да се смееш.
— Разбира се, че не.
— Все пак е смешно, нали?
Алисия се присъедини към смеха му.
— Вероятно утре ще бъдем мъртви, все едно от ръката на Дейви или на Макгрегър.
— Е, какво би желала да правиш през последната си нощ на този свят? — попита той и очите му блеснаха жадно.
— Има и други хора, които обичат да обикалят нощем из гората — отговори сериозно тя. — Някой може да ни открие всеки момент.
— Добре, и какво от това? — Гледката, която ще се разкрие пред очите му, ще го стресне до смърт.
— И каква ще бъде тя?
— Два призрака. Или духовете на гората, които танцуват буйния си танц съвсем голи и подскачат като безумни.
Алисия се уви целомъдрено в наметалото си и възрази:
— Нощта е ледена. Не мислиш ли и ти така?
— Тогава е логично да споделим малкото топлина, която ни е останала.
— В такъв случай… — Тя се обърна светкавично и се метна с един скок върху него.
Стивън изохка изненадано, после избухна в смях.
— Защо не се сетих по-рано да те доведа в земята на Макгрегър?
— Мълчи, англичанино! — заповяда властно тя, сведе глава и впи устни в неговите.
И двамата бяха забравили, че се намират на склона на доста стръмен хълм. Алисия едва бе успяла да свали полата си, а Стивън тъкмо разкопчаваше ризата си, когато и двамата загубиха равновесие и полетяха по склона. Той се опита да я задържи, но сетивата му бяха замъглени от страстта. Не можа да я хване и след минута двамата се приземиха в огромна купчина сухи листа. Мина доста време, преди да се опомнят.
— Удари ли се? — попита загрижено Стивън.
— Нищо ми няма. Ако обаче не махнеш крака си от шията ми, сигурно ще се задуша.
— Знам какво ще направя — ухили се той и я премести така, че да легне целият върху нея. — Никога не си се оплаквала, че съм много тежък за теб — продължи усмихнато той и захапа ушенцето й.
Алисия се усмихна със затворени очи.
— Има моменти, когато изобщо не те усещам.
Стивън плъзна устни към меката й шия.
Изведнъж на гърба му се стовари нещо голямо и тежко. Стивън рухна върху тялото на Алисия, но се овладя бързо и се опря на лакти, за да я предпази от удара.
— По дяволите!
— Раб! — извика щастливо Алисия и изпълзя изпод тялото му. — О, Раб — повтори с обич тя и зарови лице в гъстата кучешка козина.
Стивън седна на пети и въздъхна тежко.
— Само това ми липсваше — промърмори сърдито той. — Бедният ми гръб!
Раб се отдели от Алисия и се хвърли към него. Стивън прегърна грамадното куче, което зарадвано облизваше лицето му.
— Засрами се! — погледна го развеселено Алисия. — Защо ругаеш бедното животно, което толкова те обича?
— Защото не се съобразява със ситуацията. Пусни ме най-после, Раб! Седни тук, какво чакаш! Ще ме задушиш. Виж какво имам, момче! Търси — И той захвърли въображаемата тояга някъде далече в мрака. Раб излая зарадвано и се втурна да я търси.
— Колко си лош! Сега ще я търси най-малко час. Толкова иска да ти угоди!
Стивън улови китките й.
— Надявам се да я търси цяла нощ. Господи, ти си най-красивата жена, която съм виждал! Няма друга като теб!
Алисия погледна изпитателно голото му тяло.
— Ти също не си за изхвърляне.
Стивън я прегърна страстно и впи устни в нейните.