— Ако продължаваш така, никога няма да се върнем в Ларенстън. Къде бяхме спрели преди малко?
— Каза, че главата ти ще те убие.
— Ела тук, момичето ми — покани я той и я положи в меките листа.
Нощта беше много студена, но и двамата не го забелязаха…
Рано сутринта ги събуди предупредително ръмжене. Стивън реагира спонтанно на съобщението на вярното куче. Седна на земята и бутна Алисия зад себе си. После огледа внимателно мъжа, застанал на около двадесет крачки от тях. Нисък, набит непознат с кафяви очи и тъмни коси. На шапката си носеше кокардата на Макгрегър.
— Добро утро — поздрави сърдечно мъжът. — Не исках да преча. Отивах да налея вода, но кучето не ме пусна да мина.
Стивън чу как Алисия пое въздух, за да заговори. Обърна се и я изгледа унищожително. Тя беше полузаровена в шумата, виждаха се само главата и голите рамене.
— Добро утро! — отговори той също така сърдечно и гласът му придоби тежкия шотландски акцент. — Ела тук, Раб, и пусни този добър човек да мине.
— Благодаря ви, сър — отговори мъжът и продължи пътя си към потока, който се оказа само на двадесет крачки от тях.
— Донеси дрехите ни, Раб — заповяда Стивън и проследи с поглед кучето, което се втурна към хълма. После отмести очи към мъжа, който стоеше до потока и зяпаше любопитно младата двойка. — Изглеждаме малко като Адам и Ева, нали? — засмя се весело той.
Непознатият се присъедини към смеха му.
— И аз си помислих същото. — Той наля вода и се изправи. — Не видях нито кола, нито коне. Нямах представа, че наблизо има хора.
— Честно казано, ние имаме само онова, което е на гърба ни — отговори съкрушено Стивън и скри ръце зад гърба си, за да откъсне кокардата на Макарън. — Нападнаха ни крадци.
— Крадци! — повтори уплашено мъжът. — На земята на Макгрегър? Господарят ще се ядоса много, като чуе това.
— Сигурен съм, че няма да му хареса — съгласи се с готовност Стивън. — Особено като му кажа, че крадците бяха от клана Макарън. О, прощавай, мила, не биваше да те дърпам за косата — продължи тихо той, когато Алисия сърдито го смушка в ребрата.
— Аха, Макарън — отвърна възбудено мъжът. — Светът никога не е виждал толкова подли, безчестни и коварни люде! Знаеш ли, че преди месец едва не убиха самия Макгрегър само защото си позволил да навлезе малко в земите им? Онази вещица, господарката им, за малко не го нарязала на парченца с ножа си. Чух, че щяла да го кастрира. Сигурно от ревност.
Стивън сграбчи Алисия за раменете и я обърна настрана, за да не гледа мъжа.
— Ела да ти закопчея брошката — рече той с тежкия си шотландски акцент.
— Само малко го одрасках — проговори ядно тя.
— Какво? — учуди се непознатият.
Стивън се засмя безгрижно.
— Жена ми само ми припомни, че миналия път я убодох здравата с иглата на брошката.
Мъжът избухна в смях.
— Аз съм Доналд Фаркуър от клана Макгрегър.
Стивън отговори с леко кимване.
— А аз съм Стивън Греъм. Това е съпругата ми Алисия. — Той се ухили още по-широко, когато Алисия направи сърдита гримаса.
— Алисия… — промърмори замислено Доналд. — Лошо име. Не знаеш ли, че вещицата, която води клана Макарън, също се казва така?
Стивън държеше здраво раменете на жена си, за да не й позволи да мърда.
— Тя не е виновна, че са я кръстили така.
— Прав си. Родителите й са виновни. — Мъжът гледаше втренчено дългата черна коса на Алисия, украсена е няколко жълти листа. — От пръв поглед си личи, че двете изобщо не си приличат.
Алисия сведе глава, сякаш искаше да целуне ръката на Стивън, но в действителност го ухапа толкова силно, че той изохка от болка и пусна рамото й. Тя се обърна с усмивка към непознатия.
— Ти сигурно си виждал често Алисия Макарън, нали? — попита със сладък гласец тя.
— Да, виждал съм я, макар и не отблизо.
— Грозна ли е?
— Ами да. Раменете й са широки като на мъж и е невероятно едра. Лицето й сигурно е цялото в белези, защото постоянно го крие.
Стивън отново заби нокти в раменете на жена си. Алисия кимна замислено.
— Да, и на мен ми я описаха така. Много се радвам, че срещнах човек, който я е виждал със собствените си очи.
Стивън се приведе и целуна кранчето на ухото й.
— Дръж се или ще убиеш и двама ни — прошепна настойчиво той.
Доналд ги гледаше с усмивка.
— Сигурно сте женени отскоро — установи развеселено той. — Залепили сте се като репеи един за друг. Всеки го вижда.
— Нищо не убягва от вниманието ти, нали, Доналд? — попита ехидно Алисия.
— Да, може би си права. Всички казват, че съм внимателен наблюдател. Колата ни е горе на хълма. Може би няма да имате нищо против да похапнете с нас. Така ще се запознаете с жена ми Кирсти.