За първи път Алисия осъзна колко реална е възможността един ден и тя да се разхожда с такъв корем. Тя се бе вживяла напълно в ролята си на господарка на клана и изобщо не беше помисляла, че също трябва да ражда деца.
— Причинява ли ти болка бебето? — попита разтревожено тя.
— Само от време на време. — Изведнъж лицето на Кирсти потъмня от болка и страх. — Днес обаче е много неспокойно — обясни задъхано тя.
— Да ти донеса ли нещо? Прясна вода? Възглавница? Нещо друго?
Кирсти я погледна измъчено.
— Нищо не ми трябва. Достатъчно ми е да седиш до мен и да си говорим. Отдавна не съм говорила с жена. Кажи ми, разбираш ли се с мъжа си?
— Със Стивън?
Кирсти избухна в смях.
— Не се сърди, че съм толкова любопитна. Смятам, че не трябва да живееш дълго с един мъж, за да го опознаеш истински.
Алисия я погледна изпитателно.
— Да не би Доналд да те е разочаровал?
— О, не! Преди сватбата беше плах и сдържан, а сега е мил и деликатен. Твоят Стивън също изглежда добър мъж.
Алисия, която беше свикнала да гледа на съпруга си като на англичанин, следователно враг, се поколеба, преди да отговори:
— Той… той ме кара да се смея. Винаги когато съм сериозна и замислена, той ме разсмива.
Кирсти се усмихна отново, после обаче притисна с ръка корема си и се приведе напред.
— Какво ти е? — попита уплашено Алисия. Помогна й да седне на един камък и я настани колкото се можеше по-удобно.
— Ти си добра — прошепна с благодарност Кирсти.
Алисия направи опит да се усмихне.
— Изобщо не съм добра. Аз съм… — Тя се овладя бързо. Едва не беше издала, че е господарката на клана Макарън. Всъщност, каква беше, когато беше далече от клана си?
Кирсти сложи ръка на рамото й.
— Защо се опитваш да криеш добротата си пред другите? Разкажи ми за живота си. Това ще отклони вниманието ми от болките.
— Слушай, ти сигурно раждаш! Трябва да повикам помощ.
— Не! — прошепна умолително Кирсти. — Не искам да плаша Доналд. Още не ми е дошло времето. Бебето трябва да се роди най-малко след седмица. Доналд реши да ме заведе при родителите ми. Мама трябва да присъства на раждането. Тя знае какво да прави. Сигурно съм яла повече, отколкото трябва. Често имам такива болки.
Алисия я погледна изпитателно, но не настоя.
— Разкажи ми за себе си — помоли отново Кирсти. Очите й бяха станали стъклени. — Какво означава да си омъжена за…
Алисия скочи от мястото си, но Кирсти не довърши изречението си. Тя се сви от силната болка и Алисия я прегърна, за да я подкрепи.
— Бебето е! — извика уплашено малката жена. — Бебето идва. Ти си единствената, която може да ми помогне.
Алисия се разтрепери от ужас. Намираха се в пустата гора, насред земята на Макгрегър. Откъде да намери акушерка? Тя прегърна по-силно Кирсти и усети как тялото й се разтърсва от нов пристъп на болките.
— Раб — проговори тихо тя, — намери Стивън. Веднага го доведи тук.
Раб хукна към гората още преди да бе довършила думите си.
— Ела, ще те отведа в колата — рече загрижено Алисия. Вдигна на ръце крехката жена и я отнесе без усилие до колата. Настани я на меката постеля и й донесе чаша вода. Очите й постоянно претърсваха началото на гората. Стивън трябва да знае какво се прави в такива случаи, повтаряше си отчаяно тя. Изобщо не забелязваше, че за първи път се уповава на неговата помощ. Като чу сърдитото тропане на ботушите му, на лицето й грейна облекчена усмивка.
— Алисия!
Тя скочи от колата и се затича насреща му.
— Какво, по дяволите, искаше от мен това чудовище? — попита недоволно той. — Скочи на гърба ми тъкмо когато бях взел на мушка чудесна сърна. Когато отказах да го последвам, едва не ми откъсна крака.
Алисия се усмихна с разбиране.
— Кирсти ражда.
— Велики Боже! — извика Доналд, който беше дотичал след Стивън, и се втурна към колата.
— Кога ще роди? — попита спокойно Стивън.
— Сега, доколкото виждам.
— Ти трябва да знаеш! — погледна я сърдито той. — Не можеш ли да ми кажеш по-точно?
— Откъде мога да знам?
— Жените трябва да имат опит в тези неща! — заекна развълнувано той.
— Докато четях, смятах и се упражнявах в бой с меч, не научих почти нищо за живота на жената — отговори иронично тя.
— Ако питаш мен, възпитанието ти е напълно погрешно. Сигурно е имало и време, когато семейството ти не е организирало нападения над чуждите стада. Какво правехте тогава?
Доналд беше наблизо и Алисия предпочете да не отговаря.
— Тя те вика — проговори задъхано притичалият съпруг. Челото му беше прорязано от дълбока бръчка. Устните му бяха побелели от напрежение. Той взе наръч дърва, за да засили огъня, но ръцете му трепереха толкова силно, че ги изпусна.