— Мен ли вика? — учуди се Алисия.
— А кого другиго? Не виждам друга жена — отговори Стивън и я бутна към колата.
Алисия побледня като платно.
— Стивън, та аз изобщо нямам представа как се раждат бебетата!
Той сложи ръка на бузата й.
— Страх ли те е?
Алисия погледна треперещите си ръце.
— Мисля, че е почти същото като при кравите. Или при конете — рече той, опитвайки се да й помогне.
— И ти сравняваш жената с крава! — изсъска тя. После кимна решително. — Стой наблизо. Помогни ми, Стивън!
Стивън никога не беше чувал жена си да го моли за помощ. И то в такъв момент.
— Как да ти помогна? Мъжът няма работа при родилката. Ако й бях роднина, да, но сега…
— Погледни мъжа й! — прошепна Алисия и махна обезкуражено с ръка. — Той се тревожи за жена си и това е разбираемо. А сега тя ще ражда и той е загубил ума и дума.
— Алисия! — извика Кирсти от колата и двамата се стреснаха. Гласът й беше пронизителен, умоляващ.
— Моля те! — повтори Алисия и сложи ръка на гърдите му. — Никога не съм те молила за нещо…
Искаше само да се откажа от името си, от националността си, от английското облекло…
Алисия му обърна гръб, но той улови ръката й.
— Заедно ще се справим — прошепна окуражително той. — Нека поне този път свършим работата заедно!
Раждането беше трудно и продължително. Кирсти имаше тесен таз, а бебето беше голямо. Никой от тримата нямаше представа как излиза бебето и как биха могли да му помогнат. Алисия и Стивън се потяха не по-малко от Кирсти и в същото време й бяха благодарни, че им е позволила да присъстват на едно истинско чудо. Стивън подкрепи родилката, за да може да види как Алисия улови внимателно главата на бебето и предпазливо освободи раменцата му.
Долната половина на бебешкото тяло излезе много по-бързо от утробата на майката и Алисия го вдигна на ръце.
— Успяхме! — прошепна задавено тя.
Стивън се ухили и звучно целуна Кирсти по устата.
— Много ти благодаря — прошепна изтощено младата майка и се отпусна в ръцете му.
След няколко минути бебето и майката бяха почистени и всички се взираха засмяно в малкото същество, което жадно търсеше гърдата на майка си.
— Ела да кажем на Доналд, че си има син — прошепна с усмивка Стивън.
Доналд стоеше пред колата и не смееше дори да надникне. Лицето му беше разкривено от страх.
— Не ме гледай така сърдито! — засмя се Стивън. — Иди и виж сина си! Прекрасен момък ще стане!
— Син… — прошепна с треперещ глас Доналд и се втурна при жена си.
— Скоро се стъмни. След ясния, студен ден падна ледена нощ.
Алисия стоеше пред огъня и се протягаше доволно. Обзе я странно чувство за свобода. Тя отметна глава назад, протегна ръце към небето и се завъртя в кръг.
Стивън, който не сваляше очи от нея, избухна в смях. Улови я през кръста и я вдигна високо във въздуха.
— Беше прекрасна! — заговори възбудено той. — Държа се спокойно и вдъхна сила на Кирсти да се справи. Много й помогна, наистина много.
Алисия го прегърна с две ръце и се засмя щастливо.
— Много ти благодаря. Трябва обаче да призная, че ти също имаш участие. Аз изобщо нямах представа какво трябваше да направя, когато главата на детето се показа. Ако бях сама с родилката, сигурно щях да полудея от страх.
Стивън не й повярва, но мъжката му гордост беше поласкана от признанието й.
— Уморена ли си? — попита тихо той, притисна я до гърдите си и зарови лице в косата й.
— Много — отговори тя, макар че се чувстваше невероятно лека и безгрижна.
Той се наведе и я вдигна на ръце.
— Ела, ще си потърсим спокойно местенце за спане. — Пренесе я през билото на хълма и я сложи да легне в една падинка. Сръчните му пръсти откопчаха колана и наметалото я покри цялата. Много скоро двамата се сгушиха един в друг, за да се стоплят. Раб се опря в гърба на Алисия.
— Стивън? — прошепна нерешително Алисия. — Какво ще правим сега? Как ще стигнем до Англия? Не мислиш ли, че твърде много бием на очи?
Стивън лежеше неподвижно, докато мислите му работеха трескаво. Алисия нямаше обичай да го пита за мнението му, нито пък се беше сгушвала така доверчиво до него. Той се усмихна, целуна тила й и я притисна силно до себе си. Гърдите му буквално пораснаха с няколко сантиметра от гордост.
— Нямах време да помисля по този въпрос. Струва ми се, че ако продължим пътя си с Доналд и Кирсти, никой няма да ни забелязва. Разбира се, ако те са съгласни. — Той направи кратка пауза и попита: — А ти какво ще кажеш? — Едва произнесъл тези думи, той осъзна колко много се е променил. Само преди няколко месеца и насън не би му хрумнало да се съобрази с мнението на жена. А сега питаше Алисия за съвет.