Той усети кимането й на гърдите си.
— Двамата са тръгнали на юг. Ако останем с тях, ще можем да си купим отнякъде коне.
— Да си купим коне? — засмя се Стивън. — И как ще ги платим? С красотата си може би? Знаеш, че нямаме нито пени. Нямаме даже с какво да се отплатим на Доналд за гостоприемството му.
— Шотландците не позволяват на гостите си да плащат.
— И Макгрегърови ли са шотландци? — попита дяволито Стивън.
Алисия се засмя, оценявайки шегата му.
— Докато не знаят, че сме от клана Макарън, няма нужда да плащаме за гостоприемството им. А що се отнася до храната, ти си много по-добър ловец от Доналд. Трябва само да помислим как да се сдобием с коне. — Тя въздъхна тежко. — Жалко, че Дейви не ни нападна по-близо до границата.
— Защо?
— Защото щях вече да съм облякла английските дрехи, а те са обшити със скъпоценни камъни. Щяхме да ги продадем и готово.
— Ако беше облечена като англичанка, щяхме вече да сме мъртви. И нямаше да си имаме плейд, който да ни топли.
Алисия го погледна изненадано.
— А аз си мислех, че не харесваш шотландската носия. Ако си спомням добре, веднъж ми каза, че най-важните части на тялото ти ще се простудят и за нищо няма да те бива.
— Не ставай безсрамна! — отговори с престорено възмущение той. — Този недостатък се компенсира от бързия достъп. Шотландецът сваля плейда си за същото време, за което англичанинът обмисля дали изобщо да се съблече.
Алисия се усмихна в мрака.
— Май чувам в гласа ти гордост? И къде, по дяволите, си придобил този тежък шотландски акцент?
— Вероятно съм го прихванал от носенето на плейда — отговори с усмивка Стивън.
— Харесвам го — промърмори замечтано Алисия и мушна голото си коляно под ризата му. — Как предпочитате да ви любя, сър — като акушерка или като господарка на клана?
Стивън зарови ръка в косата й.
— В момента нямам предпочитания. Стига ми, че си моята Алисия, моята сладка, скъпоценна жена, която язди като дявол, спасява живота на мъжа си и изражда бебе — и всичко това само за няколко часа.
— През цялото време имах добър помощник — прошепна тя и вдигна устните си към неговите, за да получи целувката му.
Алисия също изпитваше върху себе си въздействието на това място и на този час. Казваше си, че би трябвало да се тревожи за клана си, макар да знаеше, че хората й ще бъдат много добре под умното ръководство на Там и че няма нищо лошо известно време да поживеят и без нея. Освен това кланът й нямаше да страда от ожесточените караници между нея и Стивън. Тази нощ тя забрави усещането, че лежи до неприятел. Обзе я съвсем ново чувство. Чувстваше се като жена, настроена да дарява нежност. Нямаше нужда да взема решения, да се ядосва, да размишлява дали Стивън е английски шпионин. В момента и двамата бяха дивеч, преследван от жестоки ловци.
— Защо ме гледаш така замечтано? — попита с усмивка Стивън. — Готова ли си да споделиш мислите си с мен?
— Мислех само колко съм щастлива в този момент. Откакто татко ме определи за своя наследница, нямах нито една спокойна минута.
Стивън се усмихна. Очевидно Алисия вече не го причисляваше към убийците на баща си.
— Ела тук, любов моя. Може би ще успея да те направя още по-щастлива.
Двамата не бързаха. Търкаляха се в меката шума, играеха си, смееха се и се радваха на свободата си.
Този път Алисия прие милувките му тихо и с нежна отдаденост. Беше разбрала, че любовната игра доставя невероятно удоволствие. Тя целуваше лицето и шията му и с учудване следеше играта на светлините и сенките върху топлата му кожа.
Стивън плъзна устни по раменете и се насочи към гърдите й. Алисия усети как по тялото й се разливат сладостни тръпки.
— Стивън! — прошепна пресипнало тя. Ръцете му милваха хълбоците й. Силата им я възбуждаше още повече. Изведнъж тя се почувства малка и слаба и това усещане беше много приятно.
— Толкова си красива — повтаряше той и не се насищаше да я гледа.
Алисия се усмихваше. Тя също се чувстваше красива и това беше, защото той я гледаше. Стивън помилва вътрешната страна на бедрата й и потръпна, усетил треперенето й.
Двамата се любиха бавно и нежно, докато Алисия впи нокти в гърба му и поиска още. Тласъците му станаха толкова силни, че заплашиха да я разкъсат, а когато достигна върха, тя се вкопчи отчаяно в него, сякаш никога вече нямаше да го пусне…
Алисия се събуди първа. Стивън я беше прегърнал здраво и тя едва дишаше. Вдигна глава към лицето му и се усмихна на себе си. Къдриците му падаха почти до раменете. Промяната беше толкова голяма, че никой нямаше да познае предишния англичанин. Тази сутрин беше първата, в която щеше да го събуди с целувки.