Стивън отвори очи и се усмихна.
— Добро утро — прошепна нежно тя.
— Страх ме беше да те погледна — призна сънено той. — Сигурно някой е превърнал моята Алисия в горски дух…
Алисия го захапа за ухото.
— Олеле! — Стивън отвори широко очи и я погледна стреснато. — Не бих те заменил и за всичко духове на земята — увери я тържествено той и се наведе над нея.
— О, не! — извика Алисия и го блъсна настрана. — Искам да видя бебето ни.
— Нашето бебе? Предпочитам да остана тук и да си направя едно.
Алисия се претърколи настрана.
— Не знам дали бих могла да преживея онова, което изтърпя Кирсти вчера. Хайде да се надбягваме до хълмчето!
Стивън се облече бързо и се обърна чак когато Алисия беше стигнала билото и весело размахваше ботушите му. Той извика Раб и му заповяда да донесе поне единия ботуш. Борбата между кучето и господарката му даде възможност да настигне Алисия на хълма. Спечели битката за ботушите и хукна към колата на Доналд, облечен само в късия си вълнен панталон. Седна спокойно в тревата и когато Алисия дотича задъхана, поздрави, сякаш не се бяха виждали няколко дни:
— Добро утро. Добре ли спа?
Тя се засмя и се качи в колата да види Кирсти.
След закуската мъжете отидоха на лов, а Алисия се занимаваше с майката и детето. След това разгледа оскъдните запази на Кирсти и почувства угризения на съвестта. Семейството имаше само две малки чувалчета с овесено брашно. Не искаше да обиди Кирсти, затова не попита дали в колата са скрити и други запаси. Когато мъжете се върнаха на смрачаване само с две зайчета, които едва щяха да им стигнат за вечеря, Алисия отведе Стивън настрана и заговори възбудено:
— Не може да продължаваме така. Те нямат достатъчно за себе си, камо ли за нас.
Стивън се облегна на дървото.
— Знам. От друга страна обаче, не можем да ги оставим сами. Доналд няма представа как се стреля с лъка. А дивечът в тази област усеща ловците отдалече. Не знам кое е по-добре — дали да ги напуснем, или да останем с тях и да изядем запасите им.
— Много искам да им помогнем по някакъв начин. Вземи, изпий това. — Тя му подаде калаено канче. — Рецептата е на Кирсти. Приготвя питието от ейл и лишеи. Твърди, че лекува всички болести. Притеснява се, че може да сте настинали по време на лова.
Стивън отпи от горещата течност.
— А ти? И ти ли се притесни за нас?
Алисия се усмихна.
— Само за Доналд. После обаче си казах, че ти можеш да се грижиш достатъчно добре и за двамата.
Той понечи да отговори, но горещото питие отклони вниманието му.
— Знаеш ли, напитката на Кирсти е чудесна. Главоболието ми веднага изчезна.
Алисия смръщи чело.
— Не знаех, че имаш главоболие.
— Откакто стрелата на брат ти ме улучи в тила, постоянно усещам бодежи. — Той побърза да смени темата: — Лесно ли се намират лишеите?
— Напротив, има ги в изобилие.
Очите на Стивън засвяткаха възбудено.
— Доналд ми каза, че наблизо има град. Смята да отведе сина си там, за да го кръстят. Ако можем да сварим поне една бъчвичка с това питие, ще го продадем и ще спечелим добри пари.
— Идеята е чудесна! — отговори въодушевено Алисия.
Двамата отидоха да събират лишеи и се върнаха чак когато се стъмни. Доналд взе малкото пари, които му бяха останали, и отиде в града за още ейл. Алисия не се отделяше от Стивън. За първи път се чувстваше спокойна и защитена извън леглото. За първи път стоеше до него, без да изпитва плътско желание. Това беше съвсем ново преживяване за нея.
На следващата сутрин впрегнаха конете и потеглиха към малкия, обграден със стени град. Стотици дюкянчета и къщурки бяха наблъскани гъсто едни до други и хората сякаш нямаха въздух за дишане. Алисия се почувства толкова зле, че едва не се върна сама в гората.
През живота си беше виждала твърде малко градове. Когато имаше нужда от нещо, търговците идваха в замъка Ларенстън.
Доналд спря колата под една арка в близост до главната улица и разпрегна конете. Двамата мъже свалиха бъчвичката на земята и започнаха да хвалят стоката си. Кирсти и Алисия седяха в колата и слушаха гръмките им гласове. Дълбокият тембър на Стивън отекваше из целия град. Той обещаваше чудеса на всеки, който опита питието, и намекваше, че самият той е бил излекуван от него, и то от проказа.
Хората се спираха и го слушаха с интерес, но никой не купуваше.
— Може би ще имаш повече успех, ако направиш няколко акробатични номера — закачи го Алисия.
Стивън не й обърна внимание. Тъкмо се опитваше да убеди един застаряващ мъж, че питието ще подобри любовните му умения.