— Ти може би имаш нужда от него, но аз нямам — отговори гордо мъжът. Зрителите се изсмяха и се разпръснаха.
— Сега е мой ред — обяви решително Алисия и разкопча роклята си.
— Не бива така, Алисия! — възпротиви се Кирсти. — Не ядосвай Стивън!
Алисия се усмихна с осъзнато превъзходство.
— Нищо няма да му стане. Достатъчно дълбоко ли е деколтето ми?
— Повече от достатъчно — отговори страхливо Кирсти, като вида полуразголените гърди на Алисия. — Ако се покажа така пред мъжете, Доналд ще ми оскубе косата.
— Англичанките носят още по-дълбоко изрязани рокли — съобщи триумфално Алисия.
— Но ти не си англичанка!
Алисия се усмихна многозначително и слезе от другата страна.
Когато хората започнаха да се тълпят от тази страна, Стивън се усмихна изненадано. Алисия започна да хвали питието си като средство срещу слабост в леглото.
— Нещастна ли е жена ти? — извика тя. — Сигурно ти си виновен за това. Ако изпиеш една чаша, ще станеш най-силният мъж в този град. Нашето питие е ненадминато като любовен еликсир.
— Как мислиш, дали питието ще ми помогне да си намеря жена като теб? — попита дрезгаво един мъж.
— Само ако изпиеш цялата бъчва — отговори веднага Алисия. Хората избухнаха в смях.
— Не е лошо да опитаме — предложи един от мъжете.
— А аз ще купя на мъжа си — обади се една жена и изтича към другата страна на колата, където Доналд и Стивън чакаха купувачи.
Стивън беше много зает да пълни съдчетата, които му подаваха желаещите, и да прибира дребните им пари и нямаше време да погледне към Алисия. Изпитваше гордост от успеха на жена си и се радваше, че ще разпродадат всичко. Мисълта, че една английска лейди печели пари като улична продавачка, го развесели още повече.
Като чу дълбокия, похотлив смях на мъжете, той наостри уши. Един от тях му подаде голямо канче и се обърна към съседа си.
— Малката ми даде да разбера, че иска да се срещнем край градския кладенец.
Лицето на Стивън се вледени.
— А каза ли ти, че си има мъж? — попита заплашително той. Мъжът хвърли бърз поглед към лицето му и като видя предизвикателството в дълбоките сиви очи, отстъпи назад.
— Не съм виновен аз. Тя ме подведе.
— Проклятие! — изсъска Стивън и хвърли чашата на земята. Какво ли правеше отзад жена му?
Когато отиде от другата страна, той спря като закован. Алисия беше разкопчала ризата си и красивите, високи гърди бяха почти разголени. Беше свалила наметалото и полата беше залепнала за хълбоците й. Разхождаше се напред-назад с ръце на кръста и грациозно поклащаше задника си.
Отначало Стивън беше толкова изумен, че не беше в състояние да се помръдне. Само след минута обаче се втурна към нея, сграбчи я за рамото и я блъсна в уличката зад колата.
— Какво правиш, по дяволите? — процеди през здраво стиснатите си зъби той.
— Продавам чудодейното питие — отговори спокойно тя. — Вие с Доналд нямахте успех, затова реших, че не е зле да се намеся.
Стивън пусна ръката й и се зае да закопчава блузата.
— Хареса ти, нали? — попита гневно той. — Приятно ти беше да се фръцкаш пред мъжете като последна уличница!
Алисия го погледна и се засмя развеселено.
— Ти май ревнуваш?
— Разбира се, че не! Само че онези старци започват да си мислят разни мръсни работи, като те гледат!
— О, Стивън, това е… Не знам точно, но изпитвам нещо като радост, че ме ревнуваш.
— Значи се радваш? — попита объркано той. После я прегърна и я целуна буйно, жадно и със самочувствието на собственик.
Внезапно зад гърба им се разнесе гръмотевичен глас, от който стените на къщите затрепериха:
— Къде е момичето, което продава чудодейната напитка?
Алисия се изтръгна от прегръдката на Стивън и очите й потъмняха.
— Къде е момичето? — прокънтя отново гласът.
— Това е самият Макгрегър — прошепна задавено тя. — Вече съм чувала гласа му.
— Да не мислиш да излезеш пред господаря на клана? — попита уплашено Стивън.
— Защо не? Той никога не ме е виждал. Няма да ме познае. А и как бих могла да отклоня желанието му? Нали съм в земята на Макгрегър… Ето ме! — извика тя и излезе от уличката. Макгрегър седеше гордо изправен на коня си. Очите му зашариха по тялото й. Той беше едър, силен мъж с посивели слепоочия и енергична брадичка. Зелените му очи святкаха развеселено над орловия нос.
— Кой ме вика? — попита високомерно Алисия.
Макгрегър отметна глава назад и избухна в смях.
— Откога не познаваш собствения си лерд? — попита той и очите му потъмняха като тъмнозелени смарагди.
Алисия се усмихна сладко.
— Това ли е лердът, който не познава членовете на собствения си клан?