Мъжът не преставаше да се усмихва.
— Ти си една дръзка малка женичка. Как ти е името?
— Алисия — отговори гордо тя. — Името ми е същото като на господарката Макарън.
Очите на Макгрегър станаха корави и студени.
— Не произнасяй името на тази жена в мое присъствие!
Алисия сложи ръце на хълбоците си и вирна брадичка.
— И защо не? Защото носиш знака й на тялото си?
Изведнъж площадът утихна. Хората не смееха дори да дишат.
— Алисия, опомни се! — прошепна зад гърба й Стивън.
Макгрегър вдигна ръка.
— Ти си нахална, но имаш кураж. Никой досега не е посмял да ми напомни за онази нощ.
— Кажи ми, господарю, защо се ядоса толкова на един малък белег?
Макгрегър я погледна слисано, после се замисли над въпроса й.
— Ти май знаеш много за случилото се. — Гневът в очите му отслабна, на устните му отново се появи усмивка. — Мисля, че причината беше в жената. Ако приличаше поне малко на теб, щях да нося белега й с гордост. Ала един Макгрегър не може да позволи тялото му да бъде обезобразено от някаква си грозна вещица.
Алисия понечи да отговори, но Стивън стисна до болка ръката й.
— Простете на жена ми, господарю — помоли смирено той. — Тя говори прекалено много.
— Прав си — засмя се Макгрегър и кимна с глава. — Надявам се, че я държиш здраво.
— Нали виждате! — отговори весело Стивън и улови жена си през кръста.
— Харесвам темпераментните жени — продължи Макгрегър. — Твоята е не само красива, а има и глава на раменете си.
— Така е, но понякога ми се иска да пази мислите си само за себе си.
— Не съм срещал жена, която умее да мълчи. Желая ви всичко най-хубаво! — С тези думи господарят на клана обърна коня си и препусна към градската порта.
— Проклятие! — изруга ядно Алисия и се обърна към Стивън със святкащи от гняв очи.
Стивън я стисна здраво и я повлече отново към уличката.
— Стига толкова, Алисия! — Гласът му звучеше спокойно. — Нима не разбираш какво можеше да стане? От жена като теб може да се очаква всичко. Като нищо щеше да му се представиш като Алисия Макарън!
— И какво от това? — озъби се тя. — Нали чу какво каза той…
Стивън я прекъсна енергично:
— Кога най-после ще разбереш, че онова, което мъжът казва на красивите жени, и онова, което се чувства длъжен да направи пред очите на десетки свидетели, са две съвсем различни неща? Забрави ли Кирсти и Доналд? Те ни дадоха подслон и храна!
Учудването му беше безкрайно, когато Алисия се облегна на гърдите му и пошепна смирено:
— Ти си напълно прав, Стивън. Дали някога ще поумнея?
Стивън я притисна към себе си и започна да милва косата й.
— Дали ще се науча да се владея във всяка ситуация? — продължи замислено тя. — Дали някога ще заслужа титлата господарка на Макарън?
— Разбира се, скъпа моя — увери я тържествено той. — Ти имаш воля и един ден… Много скоро ще постигнеш тази цел.
— Алисия!
Двамата подскочиха стреснато и засрамено се отделиха един от друг. Доналд беше застанал на капрата и им махаше.
— Кирсти пита дали сте готови да посрещнете свещеника. Трябва да кръстим бебето още преди да се стъмни. Вие ще бъдете кръстници.
— Разбира се, че сме готови — отговори с усмивка Стивън. Веднага беше забелязал, че младият му приятел изглежда потиснат. Защо Доналд се обърна първо към Алисия? Може би беше подслушал разговора им и знаеше, че жена му е господарката на клана Макарън. Поведението му можеше да означава само, че не иска да ги предаде.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
След като кръстиха детето, четиримата напуснаха града и вече два дни пътуваха с умерено темпо на юг. Алисия не позволяваше на Кирсти да напуска удобното си място в колата, но младата майка само й се смееше. Стивън твърдеше, че Кирсти действа от чист инстинкт за самосъхранение, след беше понасяла стоически готварското изкуство на Алисия.
— Това е най-ужасното заешко рагу, което някога съм ял — каза той.
— Заешко ли? — попита с отсъстващ вид Алисия, която беше прегърнала бебето и му показваше блестящата брошка на наметалото си, позлатена от залязващото слънце. — О, божичко! — извика тя и лицето й пламна от смущение. — Та те висят отстрана на колата! Аз…
Стивън избухна в луд смях.
— Какво стана с умницата, за която се ожених?
Алисия се усмихна самодоволно.
— Тук е, разбира се. Всеки може да готви. И аз мога… — Тя млъкна и се огледа объркано.
— Чакаме — напомни й Стивън.
— Престани да я дразниш — намеси се укорно Кирсти. — Когато една жена е красива като Алисия, няма нужда да готви. Освен това тя е смела, безстрашна и с много практичен ум…