— Рори — повтори беззвучно Кирсти.
— Имай ми доверие — отговори твърдо Алисия. Погледите им се срещнаха.
— Да — промълви едва чуто Кирсти. Тя знаеше, че може да се довери на новата си приятелка. Алисия беше по-силна и по-бърза от нея. Рори беше най-скъпоценното нещо в живота, но тя съзнаваше, че Алисия ще съумее да го защити много по-добре от нея. Затова се обърна и пропълзя безшумно в гъстия храсталак. Избра място, което й позволяваше да вижда кошницата с бебето. Знаеше, че Алисия има много по-голям шанс да избяга със сина й. Тя беше дребна и слаба и мъжете щяха да я настигнат много бързо.
Алисия остана спокойно на мястото си. Само очите й оглеждаха бдително околността. Тя чакаше, макар да не знаеше точно какво.
Водата на потока беше бърза и плискането й заглуши тропота на конските копита. Точно в мига, когато Кирсти се скри в храсталака, иззад скалния риф излязоха четирима ездачи. Оказаха се англичани, облечени с дебели ватирани жакети и клинове. И четиримата бяха дрипави и брадясали, очите им святкаха жадно.
Те забелязаха веднага Алисия и тя видя как очите им блеснаха похотливо.
Рори се разплака, тя отиде до кошницата и взе малкия на ръце.
— Я виж какво намерихме! — обади се весело един рус мъж и подкара коня си право към нея.
— Красавицата от шотландските блата — засмя се вторият и мина отзад, за да й пресече пътя за бягство.
— Погледни косата й! — промърмори възхитено третият и махна с ръка на четвъртия да затворят кръга.
— Шотландките са все курви — изрече със задоволство първият и продължи да настъпва към нея. Алисия отстъпи назад едва когато муцуната на коня му докосна гърдите й. — Не ми изглежда много уплашена — продължи мъжът. — По-скоро ми се струва, че ме моли да я отвикна от този високомерен поглед. Жените не бива да имат разделени брадички — прибави през смях той. — Не им подобава.
— Черна коса и сини очи — намеси се вторият мъж. — Виждал съм я някъде, но къде, по дяволите?
Ако аз я бях виждал някъде, със сигурност щях да си спомня — каза третият, извади меча си и опря острието му в трапчинката на брадичката й.
Алисия го погледна с корави, студени очи, докато обмисляше положението си.
— Велики Боже! — прошепна изумено вторият мъж. — Сега вече знам къде съм я виждал!
— Какво ме е грижа? — засмя се първият и скочи от седлото. — Няма да изпусна тази красавица, която и да е тя.
— Чакай! — извика вторият. — Тя е Макарън. Видях я в къщата на сър Томас Крайтън. Помните ли, че трябваше да я оженят за един от братята Аскот?
Мъжът, който бе слязъл от седлото, отстъпи крачка назад.
— Вярно ли е това? — попита тихо той, очевидно впечатлен от името й.
Алисия го погледна втренчено и се опита да успокои плачещото бебе. Третият мъж, който продължаваше да седи на коня си, избухна в смях.
— Само я погледни! Не може да бъде друга, освен Макарън! Виждал ли си жена с толкова гордост в погледа? Чух, че онзи Аскот трябвало да се бие заради нея, макар че лично крал Хенри му я обещал за съпруга.
— Вярно е — съгласи се вторият. — Само като я погледнеш, и разбираш защо Аскот е бил готов да се сражава до смърт с противника си.
— Лейди Алисия — проговори замислено първият мъж. Името й беше добре известно сред аристократичното общество на Англия.
— Къде е лорд Стивън?
Алисия не отговори. Само хвърли кратък поглед в посока към къщата, скрита зад скалната стена. Бебето отново заплака и тя се приведе към него, за да го успокои.
— Божичко, каква плячка! — проговори въодушевено четвъртият мъж, който досега стоеше настрана. — Какво ще правим сега с нея?
— Ще я предадем на семейство Аскот — предложи първият. — Сигурен съм, че Стивън я търси.
— Да не мислиш, че ще ни възнагради богато, като му я върнем? — попита през смях вторият.
Четвъртият насочи коня си към нея и Алисия се отдръпна уплашено.
— Какво ще кажете за клана й? — попита замислено той. — Хората на Макарън враждуват с Макгрегърови. А тази земя е на Макгрегър.
— Браво, Чарлз! — похвали го първият. — Мисля, че идеята ти е добра. Тази дама очевидно се крие. Само не мога да разбера чие е детето.
— Тя се омъжи за Аскот само преди няколко месеца и надали е нейно. Може пък да е избягала от него, за да роди копелето на някой шотландец.
Вторият мъж избухна в смях.
— Значи Стивън ще плати цяла купчина злато, за да си я върне. А после ще я пусне в казана е врящо масло…
— Какво ще кажете, ако поискаме откуп от всички — от клана й, от Макгрегър и от Стивън Аскот?
— Точно така. А ние ще се забавляваме с нея, докато пристигне откупът.