Кирсти не смееше да помръдне от мястото си. Очите й плуваха в сълзи, от изхапаната й долна устна капеше кръв. Тя знаеше, че Алисия можеше да се спаси с бягство. Скалата зад гърба й не беше много стръмна за силна жена като нея, а конете не можеха да я преодолеят. За да избяга обаче, Алисия трябваше да изостави бебето. Нуждаеше се от ръцете си, за да се изкатери по стената. Докато държеше в ръцете си бебето, тя нямаше възможност да се изплъзне от англичаните.
— Предложението ми харесва — усмихна се първият мъж и направи още една крачка към Алисия. — Най-добре е да не се противите, милейди. Няма да ви сторим зло. А сега ми дайте детето. — Той й говореше, сякаш не бе чула предишните му думи. Когато Алисия се отдръпна от протегнатата ръка, той смръщи чело. — Ясно е, че детето не е на Аскот. Не е ли по-добре да го отстраним веднага?
Алисия го погледна и проговори спокойно:
— Ако сториш зло на мен или на детето ми, кланът и братята Аскот ще се нахвърлят върху теб и хората ти като вълци.
Мъжът я погледна смаяно, но се овладя бързо.
— Опитваш се да ни сплашиш, така ли? — Той направи още една крачка към нея. — Дай ми детето!
— Не се приближавай — проговори заплашително тя. Един от мъжете на седлата се изсмя злобно.
— Внимавай, приятелю! Погледът й е убийствен. — Още един мъж се смъкна от коня.
— Май имаш нужда от помощ — проговори спокойно той. Другите двама останаха на седлата. Само приближиха конете си към желаната плячка.
Алисия не губеше спокойствие. Не можеше да остави детето, за да посегне към камата си. Единственият й шанс беше да избяга. Англичаните бяха свикнали да живеят върху гърба на коня и не умееха да тичат. Тя се изплъзна без усилия от ръцете на първия мъж, притисна бебето до гърдите си и хукна като подгонена сърна.
Ала дори най-бързата шотландка не може да се мери с бързите коне.
Единият от двамата ездачи съобразително й пресече пътя. Злобният му смях отекна в близката скала. Рори изплака уплашено и Алисия го скри под наметалото си. Знаеше, че ако го остави дори за миг на земята, мъжете ще го стъпчат безмилостно.
Англичаните я обкръжиха отново. Единият я сграбчи за рамото и я блъсна към другаря си, който стоеше зад нея.
В този миг отнякъде долетя стрела и се заби в гърдите на мъжа, който беше протегнал ръка да я улови.
Останалите трима замръзнаха по местата си и се загледаха смаяно в безжизненото тяло.
Алисия нямаше време да размишлява откъде бе дошла неочакваната помощ. Тя се възползва от моментното вцепенение на мъжете и хукна да бяга. Трябваше да се изкатери по скалата.
Мъжете се огледаха, за да намерят стрелеца, и скоро откриха шотландеца, който се беше скрил между камъните. В същия момент той вдигна лъка си и изпрати втора стрела. Още един мъж политна и се строполи на земята. Другите двама, които не бяха слезли от конете си, направиха рязък завой и препуснаха в луд галоп в посоката, от която бяха дошли.
Стивън се спусна пъргаво по скалата. Раб тичаше след него. Кучето го бе предупредило за опасността. Още докато тичаше, той опъна лъка си и третият мъж се свлече от седлото. Кракът му се заплете в стремето и конят го повлече след себе си. Стивън се втурна да преследва последния жив англичанин.
Кирсти се измъкна от скривалището си. Цялото й тяло трепереше като в треска. Шокът беше толкова силен, че тя едва се движеше. Алисия затича към нея и я пресрещна на половината път. Кирсти взе бебето от ръцете й, помилва го с безкрайна нежност и се огледа. Доналд се спусна по скалата и се втурна уплашено към двете жени. Кирсти му подаде бебето и падна в прегръдката на Алисия. От устните й потекоха несвързани слова.
— Ти спаси живота му! Можеше да избягаш, но не го направи. Ти рискува живота си заради детето ми! О, Алисия, как да ти се отблагодаря!
Алисия я гледаше, без да разбира. Още не можеше да се опомни от онова, което видя. Очите й търсеха Стивън, който продължаваше да преследва беглеца.
— Той уби англичани! — шепнеха невярващо устните й. Сърцето й беше пълно с любов към мъжа, който беше убил трима англичани, за да предпази съпругата си и едно шотландско бебе. Доналд сложи ръка на рамото й.
— Съжалявам, Алисия, но вие със Стивън трябва да се махнете оттук — проговори с мъка той.
— О, Доналд, не казвай това! — проплака Кирсти.
— Не, мила, трябва. Тези хора… — Той спря насред думите си, защото видя, че Стивън се връща.
Алисия се запъти към мъжа си. Движеше се като в транс. Огледа го внимателно, но не откри кръв по тялото му. По челото му се стичаха капчици пот и тя протегна ръка да го избърше.
— Ранен ли си? — попита тихо тя.
Стивън я погледна с възхищение и я притисна до гърдите си.