Стивън я погледна мрачно. Нямаше намерение да отговаря на въпроса, който беше чул поне десет пъти. Нямаше как да й обясни отношенията си с Хю. Често си спомняше дните, прекарани с него, и всеки път го обземаше неловкост и срам.
Двамата патрулираха заедно по равнинната граница с Шотландия по заповед на крал Хенри. Един ден пристигна вест, че Стивън е определен за съпруг на господарката на клана Макарън и Хю избухна в луд смях. Дни наред му описваше ужаса, който го очаква в прегръдките на грозната, кокалеста шотландка. Много скоро целият лагер заговори за бъдещата съпруга на лорд Стивън и всички оплакваха нещастието му.
Стрелите на Хю бяха много болезнени за Стивън, защото по онова време той беше влюбен. Името на жената беше Маргарет, накратко Мег. Пълно розовобузо момиче с буйна руса коса, дъщеря на един търговец от равнината. Малката имаше големи сини очи и мъничка уста, която изглеждаше винаги готова за целувки. Беше плаха, почти не говореше, само гледаше с обожание Стивън — или поне той си въобразяваше, че е така. Нощ след нощ той я държеше в прегръдките си, милваше мекото й тяло и си представяше страшното бъдеще, което го очакваше в прегръдките на шотландката.
След няколко безсънни нощи Стивън реши, че е по-добре да отклони кралското предложение. Щеше да се ожени за дъщерята на търговеца. Тя не беше богата, но баща й имаше магазини, а Стивън разполагаше е малко имение, което му носеше приличен доход. Колкото повече размишляваше, толкова повече му харесваше тази мисъл. Опитваше се да забрави гнева на краля и все повече се ожесточаваше срещу него.
Хю беше този, който унищожи мечтите му. Той разказа на Мег, че Стивън е длъжен да сключи брак по волята на краля, и бедното дете беше толкова отчаяно, че се хвърли на врата на приятеля му, за да се утеши за загубата. Хю не се колеба дълго, а я прие в обятията и леглото си. Това беше историята, която Мег разказа на Стивън.
Една нощ Стивън залови приятеля си в леглото с момичето, което обичаше, и едва не обезумя от болка. Странно, но болката не се превърна в гняв. Видяното му даде доказателство, че не е обичал истински Мег. Вероятно тя също не го обичаше, след като бе побързала да си намери нов любовник. Тогава Стивън затърси средство да излекува Хю със собственото му лекарство, но само след няколко дни пристигна вест от Гевин. Брат му имаше нужда от помощ и Стивън трябваше да замине за Лондон, без да е успял да се реваншира.
Най-после той имаше благоприятен случай да навакса пропуснатото. Ако успееше да се промъкне незабелязано в къщата на Хю и да я напусне също така незабелязано, това щеше да бъде достатъчен реванш за него. Хю не обичаше чужди хора в къщата си. Не се осмеляваше дори да язди сам, а излизаше винаги с придружители. Точно така, каза си усмихнато Стивън, ще имам възможност да му се отплатя за приятелската услуга.
Двамата пристигнаха в дома на сър Хю малко преди залез слънце. Алисия погледна с учудване високата каменна постройка с решетки на прозорците. Дворът беше пълен с хора, които се разхождаха бавно, и с други, които тичаха, за да изпълнят възложените им задачи. Слугите на Хю бяха добре обучени и не си губеха времето в приказки.
Стивън и Алисия трябваше да отговарят на въпросите на стражите още на няколко мили преди господарския дом. Стивън се възползва отново от тежкия си шотландски акцент и попита дали ще им позволят да изразят почитанията си към господаря по време на вечерята. Двамата трябваше да чакат дълго, докато стражата се осведоми дали това ще бъде приятно на сър Хю.
Стивън знаеше, че Хю е много горд с умението си да свири на лютня и не пропуска възможност да оцени критично изпълненията на други музиканти. Затова посрещна с развеселена усмивка новината, че господарят им е позволил да оставят конете си в обора и да се нахранят в кухнята.
По-късно, когато седнаха край голямата дъбова маса, отрупана с разнообразни ястия, Алисия започна да се примирява с плана на Стивън. Нямаше представа точно какво е замислил мъжът й. Не беше свикнала с номерата, които си погаждаха английските благородници.
— Що за човек е този сър Хю? — попита с пълна уста тя. Прясно опеченият английски хляб беше много вкусен.
Стивън изпухтя презрително.
— Ако имаш предвид външния му вид, трябва да знаеш, че много се харесва на дамите. Макар че е доста дребен, дебел и с много тъмна коса. Освен това е невероятно тромав и за придружителите му е цяло мъчение да препускат заедно с него по опасната граница с Шотландия. Движи се като охлюв. Когато служехме заедно, живеех в постоянен страх, че ще го убият, преди да е успял да се събуди и да облече бронята си.