Камериерката дойде да й помогне и Алисия посвети цялото си внимание на обличането. Опита се да измъкне нещо от момичето, но не научи нищо особено. Сър Хю останал цялата нощ буден, за да подготви празненството. Алисия си каза, че може би няма основания да се тревожи. Може би Стивън наистина е бил извикан в съседното имение, а приятелят му желае да се представи добре пред съпругата му.
Преди да е успяла да се овладее, сър Хю дойде да я вземе. Разгледа я от глава до пети и се усмихна с искрено възхищение.
— Изглеждате невероятно красива — прошепна той и премрежи поглед. — Стивън е истински щастливец.
Алисия му благодари учтиво и пое предложената й ръка. Докато слизаха по стълбите, сър Хю я гледаше като умиращ от глад.
— Трябва да ми разкажете за клана си — заговори с усмивка той. — Сигурно сте се зарадвали много, когато кралят ви е определил за съпруг англичанин. Един ден вероятно ще се запознаете с крал Хенри и ще имате възможност да му благодарите.
Алисия стисна здраво зъби, за да не му отговори, както заслужаваше. Не биваше да разваля празника. До днес беше твърдо убедена, че суетността на Стивън преминава всяка граница, но приятелят му беше още по-ужасен. Никога не беше помисляла, че един мъж може да бъде толкова самомнителен.
— О, да! — отговори тя и сведе смирено глава. — Стивън се отнася добре с мен, а хората ми научиха много полезни неща. — Смехът я задушаваше и тя не смееше да вдигне глава. Стивън беше този, който се учеше от сънародниците й, а не обратното…
— Разбира се — отговори със снизходителна усмивка сър Хю. — Англичаните са най-добрите бойци на света. Всички нации могат да се учат от тях. — Той спря за миг и я погледна извинително. — Прощавайте. Не биваше да заговарям за оръжия. Все пак вие сте… — как се казваше? — лерд на един от най-мощните шотландски кланове.
Той говореше, сякаш даваше милостиня на просяк! Алисия не смееше да го погледне, защото беше готова да заповяда на Раб да впие зъби в гърлото му. Какъв самодоволен паун!
— О, вижте там! — извика с добре изиграно въодушевление тя. — Колко е красиво! — И посочи пъстро украсения павилион.
Хю спря, хвърли бърз поглед към стената на дома си, взе ръката й и я целуна.
— Нищо не е достатъчно добро за вас, Алисия.
Тя го наблюдаваше внимателно изпод полуспуснатите си мигли. В първия момент обмислено бавните му движения и голямата уста й се бяха сторили интересни. Сега обаче започваше да ги намира досадни. По някаква незнайна причина сър Хю си въобразяваше, че й харесва да целува ръката й.
Тя събра цялото си самообладание, за да не се изтръгне от ръцете му. Нима всички мъже се смятаха за неустоими? Огледа се безпомощно и с неохота призна, че няма никакъв опит с мъжете. Младежите от клана й не смееха да я докосват така, вероятно защото се страхуваха от гнева на баща й. Докато беше пленница, тя бе прекарала известно време с Роджър Чатауърт, но той не флиртуваше е нея, а й говореше сериозно за Шотландия. Стивън беше единственият мъж, с когото беше имала интимни отношения, единственият, на когото реагираше с тялото си. Докосванията на сър Хю Ласко й бяха неприятни.
Той я отведе до едно позлатено кресло под балдахина и я покани да седне. Недоверието й се засили. Какво означаваше това забавление под открито небе? Акробатите и танцьорките, които трябваше да ги развличат, трепереха от студ. Един паж предложи да обърнат павилиона, за да бъде по-добре защитен от вятъра, но сър Хю го изгледа унищожително и заяви, че павилионът ще си остане там, където е.
— Моля да ме извините за момент, сър Хю — проговори със сладък глас Алисия и се надигна. Смяташе да огледа къщата. Може би Стивън изобщо не беше заминавал.
— О, не бива да ме изоставяте сега! Ако ви е много студено, ще заповядам да донесат още един мангал.
— Не ми е студено — отговори спокойно тя и това беше истината. Погледна посинелия нос на мъжа насреща си и едва не избухна в смях. — Исках само… — Тя сведе поглед към ръцете си и почервеня.
— О, разбира се! — усмихна се смутено мъжът. — Ще ви дам придружител…
— Не е нужно. Раб ще дойде с мен, а той е най-добрата стража на света.
— Вашето желание е заповед за мен — отговори с усмивка сър Хю и отново целуна ръката й.
Алисия се запъти бавно към къщата. Не биваше да събужда недоверието му. Затвори зад себе си вратата и заповяда на Раб: