Алисия се усмихна на себе си. Стана точно както очакваше. Хю не се интересуваше от нея и нямаше намерение да погази честта на приятеля си. Той просто страдаше от скука и искаше да подразни малко Стивън. Споменаваше твърде често името му, за да има враждебни намерения. Стивън смяташе, че приятелят му се харесва на жените и съпругата му може да се поддаде на чара му и да изневери на брачната си клетва. Хю нямаше намерение да я отведе в леглото си, само я използваше като средство, за да ядоса Стивън. И двамата не се съобразяваха с мислите и чувствата й.
Тя щеше да обърка плановете им и да им даде да разберат! При тази мисъл на лицето й изгря усмивка. Как ли щеше да реагира сър Хю, ако му признаеше, че е недоволна от живота си със Стивън и би предпочела да заживее в Англия с хубавец като него?
Двамата излязоха навън и Алисия погледна към небето.
— Мисля, че слънцето всеки момент ще се покаже зад облаците. Искате ли да изнесем креслата, за да се наслаждаваме на топлите му лъчи?
Сър Хю се зарадва на предложението й и веднага заповяда на слугите си да преместят креслата. Ала когато Алисия се приведе към него и му показа дълбокото си деколте, смръщи изненадано чело. Без да губи време, тя премина към темата.
— Значи нямате съпруга, милорд? — Музикантите не преставаха да ги забавляват с весели мелодии.
— Не… още не. Нямам късмета на Стивън.
— Той… наистина ли ви е приятел? Тогава вероятно ще станете и мой приятел.
Хю я погледна дълбоко в очите и се уплаши, че ще се загуби в дълбините им. Стивън имаше дяволски късмет.
— Разбира се, вие също сте моя приятелка — отговори бащински той.
Алисия въздъхна и отвори примамливо пълните си устни.
— Веднага разбрах, че сте чувствителен и интелигентен мъж. Иска ми се и съпругът ми да беше такъв. — Тя се усмихна на смаяната му физиономия. — Нали знаете как беше сключен бракът ми. Нямах право на избор. Иначе бих избрала друг. Лорд Стивън…
Хю я погледна сковано.
— Чух, че Стивън е трябвало да се бие за вас. Той е най-добрият воин, когото познавам. Чух, че Чатауърт го нападнал в гръб…
— О, да, Стивън е прекрасен рицар, но… как да кажа… не е толкова добър в леглото.
Хю я погледна смаяно.
— Нима твърдите, че Стивън Аскот има недостатъци? Трябва да знаете, че сме приятели от детинство. А що се отнася до жените — в гласа му имаше истински гняв, — когато служихме заедно в равнината, той се влюби в една малка мръсница и ослепя от страст. Тя беше дъщеря на търговец и спеше с половината рота. Платих й доста солидна сума, за да легне с мен, и направих така, че той да ни завари заедно.
— Значи затова ви е сърдит? — промълви тихо Алисия, забравила кокетството си.
— Ако му бях казал истината, нямаше да ми повярва! Не беше способен да види по-далече от трапчинките й!
Алисия се облегна назад в креслото си. Трябваше да смели онова, което бе узнала от Хю. Значи Стивън я използваше като инструмент, за да отмъсти на приятеля си за злото, което уж му беше причинил. Хю му бе отнел жената, в която се беше влюбил! Остра болка прониза сърцето й. Стивън е обичал някаква уличница е трапчинки и е бил готов да се откаже от женитбата с нея!
— Не ви ли е добре, лейди Алисия?
Тя примигна и отговори тихо:
— Мисля, че в окото ми е влязла песъчинка.
— Чакайте, аз ще видя! — Той взе лицето й в големите си, силни ръце. Алисия го погледна невинно.
— Няма нищо — промърмори сър Хю, но не пусна лицето й. — Алисия, вие сте невероятно красива жена. Стивън е…
Тя се изтръгна от ръцете му.
— Не искам да чувам това име — отговори сърдито тя. — Днес съм свободна жена и ще се забавлявам. Кажете на музикантите да се отдръпнат, за да можем да потанцуваме.
Сър Хю хвърли нервен поглед към кулата и се остави да го издърпа на платформата. Алисия го завъртя в кръг и той едва не изгуби равновесие. Тази жена беше невероятно темпераментна. Разпуснатата й коса се вееше, гъвкавото й тяло тръпнеше в ръцете му, очите й блестяха. Изведнъж студеният зимен ден се превърна в пролет. Хю забрави, че ревнивият съпруг ги наблюдава от прозореца на затвора си.
— Спрете най-после, Алисия! — извика през смях той, забравил тържественото „милейди“. — Боя се, че ще падна в безсъзнание. Знаете ли какви бодежи имам!
Алисия избухна в смях.
— Вижда се, че от вас няма да стане истински шотландец. Трябва да правите повече физически упражнения.
Той хвана ръката й.
— Не съм се изтощавал така, откакто за последен път се упражнявах с братята Аскот.
— Разбирам ви — усмихна се тя и двамата седнаха на креслата. — Стивън се упражнява прилежно с моите хора.
— Той е добър мъж и опитен воин — отговори сър Хю и взе парче сирене от таблата, която му поднесе слугата.