— Но нали самата вие казахте…
— Вие бяхте достатъчно глупав да повярвате във всичко, което ласкаеше суетността ви. Осмелихте се да твърдите, че сте проявили благородство, като сте платили на една уличница да легне с вас. Въобразявате си, че сте направили услуга на приятеля си, но аз се питам дали истинската причина за тази постъпка не е била ревността ви. Защото всички мъже в лагера ви е трябвало да й плащат — освен моят Стивън!
— Вашият Стивън! — Хю се опита да се изправи, но болките в корема бяха станали непоносими. В погледа му се изписа ужас. — Вие сте ме отровили!
Алисия се усмихна доволно.
— Не съм ви отровила. Няколко дни ще бъдете на легло и това е всичко. Просто се погрижих никога да не забравите този ден!
— Защо го направихте? — прошепна с мъка той и се хвана за корема. — Какво съм ви сторил?
— Нищо — отговори сериозно тя, — абсолютно нищо. Използвахте ме като пионка в раздорите си със Стивън. Нито за миг не ви хрумна да ме попитате дали съм съгласна с тази глупава игра. Още снощи, докато Стивън свиреше на лютнята, разбрах по лицето ви колко сте суетен. Наистина ли вярвате, че нито една жена не може да ви устои?
— Вие сте подла змия! — изхърка възмутено сър Хю и отново се присви от болка.
— Така ли? Само защото не пожелах да се примиря с ролята на безпомощна фигура във вашата сложна мъжка игра? Припомнете си, сър Хю, че в шаха има само една женска фигура, и тя е най-силната и най-подвижната! — Тя се приведе и измъкна от джоба на жакета му ключа от килията на Стивън.
След малко Алисия се качи в старата кула и отвори вратата на мъжа си.
— Ето, освободих те — проговори спокойно тя. — Още не се е стъмнило. Можем да продължим пътя си. Брат ти сигурно ни чака.
Той я погледна мрачно.
— Идваш от стаята му, нали? Харесаха ли му гърдите ти? Насладихте ли се на плътските радости?
— Да те вземат дяволите, Стивън Аскот! — изсъска вбесено тя. — Омръзна ми да общувам с англичани, които не знаят как да се държат към жените. Отначало твоят така наречен приятел се отнесе с мен като с някаква мебел, а когато му се отплатих за подлостта, заяви, че съм змия!
Очите на Стивън потъмняха от ревност.
— Нали видях какво правехте в двора! Той се държеше така, сякаш ти е любовник от години!
— Така ли? Смяташ ли, че ще позволя на чужд мъж да ме опипва, ако нямам определени намерения?
— Намерения! Нали знам каква си в леглото. Сигурно си искала да откриеш дали има и други мъже, които могат да те накарат да запееш!
Алисия замахна и го зашлеви с все сила през лицето.
— Наистина ли вярваш, че съм прекарала следобеда в леглото му? — попита с искрящи от гняв очи тя.
Стивън потърка пламналата си буза.
— Не вярвам да си имала достатъчно време…
— Хю е твой приятел и ти знаеш, че е почтен мъж. Никога не би сторил нещо, което да опозори честта ти. Но аз съм жена, следователно нямам чувство за чест. Аз съм като семе, което лети според вятъра, така ли?
— Не извъртай думите ми!
— Не ги извъртам! Тази сутрин, когато Раб те намери, ти ме посрещна с твърдото убеждение, че Хю може да ме има, стига само да поиска. Трябваше само да ме попита или да ми каже няколко сладки думички. Ако ме познаваше поне малко, щеше да си седнеш спокойно в килията и да почакаш да те освободя. А после щяхме да се посмеем заедно на номера, който му изиграх.
— Какъв номер? — погледна я смаяно Стивън.
Алисия се ядоса още повече. Този човек изобщо не я слушаше! Защо ли само си хабеше думите да му обяснява? През месеците, които бяха прекарали заедно, тя беше опознала нрава му, беше се научила да разчита на него, да му вярва, да го обича. Дори си беше внушила, че и той я обича. А сега се оказваше, че той не е научил нищо за нея! Все още я смяташе за слабо, глупаво, несамостоятелно същество!
Тя го погледна втренчено и заговори равнодушно:
— Приготвих му горещо питие с билките, които ми показа Кирсти и които предизвикват силни стомашни спазми. Сега ще остане няколко дни на легло.
Стивън не можеше да повярва на ушите си. Толкова искаше да е казала истината! Имаше чувството, че е остарял с години, докато я гледаше как се смее с Хю и се навежда изкусително към него. Беше впил пръстите си в пречките на решетката, докато двамата танцуваха и глезените на жена му се подаваха изпод веещата се брокатена рокля. А сега беше дошла при него и му заявяваше, че е трябвало да изчака спокойно освобождаването си, след като го беше превърнала в разярен звяр? Ако можеше да скочи от прозореца, той щеше да се нахвърли върху танцуващата двойка и да разкъса на парчета неверния си приятел!
— Време е да тръгваме — проговори студено Алисия и му обърна гръб.