Стивън се опомни едва когато Раб се разлая, за да го подкани да се раздвижи. Той мина покрай Алисия и се втурна като обезумял към стаята на Хю.
Приятелят му лежеше на широкото си легло, вдигнал колене към гърдите си, заобиколен от слуги и войници.
— Махни се оттук — проговори с мъка той и изохка задавено, когато го връхлетя нова вълна на болката. — Не искам да виждам нито теб, нито кучката, за която си се оженил. И не смей да се явяваш повече в къщата ми!
Стивън се дръпна от леглото. Стана му жал за Хю и в същото време на лицето му изгря усмивка. Алисия беше казала истината!
— Излез оттук, казах! — заповяда Хю. После се улови за корема и се отпусна на възглавницата, стенейки от болка.
— Милият ми приятел допусна да бъде надхитрен от жена — говореше си през смях Стивън, докато излизаше от стаята. Слезе бързо в голямата зала и видя, че Алисия го чака, облечена в бяла блуза и карирана пола. Понечи да я прегърне, но тя се отдръпна и го погледна студено.
— Алисия… — започна смутено той.
— Ако си готов, мисля, че е време да тръгваме. О, забравих, че ти си господарят, прощавай. Ако заповядаш, ще останем още един ден.
Стивън погледна дълбоко в сините очи и видя само студенина.
— Не, нямам намерение да оставам тук — отговори след малко той, обърна й гръб и се запъти към изхода. Алисия вирна брадичка и го последва към обора.
Двамата продължиха пътя си, без да разговарят. Щом падна нощта, не спряха да поспят, а препуснаха бързо в мрака. Не размениха нито дума, макар че всеки премисляше случилото се през последните дни. Стивън не можеше да се отърве от спомена за мига, когато Хю беше взел лицето на Алисия между двете си ръце. Знаеше, че тя е отмъстила на приятеля му, но му се искаше отмъщението й да е било по-жестоко. Трябваше направо да го наръга с ножа си!
Що се отнася до Алисия, тя почти беше забравила Хю. Важното за нея беше, че Стивън й нямаше доверие, че се бе усъмнил в лоялността й.
На разсъмване двамата видяха стените на Аскот Касъл. Алисия не беше очаквала толкова огромна, заплашителна крепост, а по-скоро господарска къща като тази на Хю Ласко. Тя хвърли поглед отстрана към Стивън и забеляза как лицето му просветля. Сигурно и тя беше изглеждала така при завръщането си в Ларенстън.
— Ще минем през портичката край реката — рече той и пришпори коня си.
Предната страна на високите стени се охраняваше от две високи кули. Помежду им беше главната порта. Алисия последва Стивън към по-ниските стени, които се събираха в непокрит тунел. Тунелът водеше към по-малка порта в задния край на замъка.
Когато се озоваха в тесния проход между ниските стени, Стивън дръпна рязко юздите на коня си. В същия миг във въздуха изсвистя стрела и се заби в земята пред копитата на жребеца.
— Кой идва? — попита строг глас от стената.
— Стивън Аскот!
Алисия се усмихна. Гласът на Стивън звучеше като на шотландските планинци.
— Вие не сте лорд Стивън. Познавам го добре. Върнете се назад! През тази порта минават само членовете на семейство Аскот и приятелите им. Ще почакате един час пред главната порта и ще помолите стражата да ви пусне.
— Ей, ти си Матю Грийн, нали? — провикна се весело Стивън. — Наистина ли си забравил как изглежда господарят ти?
Мъжът се облегна на парапета и се вгледа напрегнато в мрака.
— Господи! — извика смаяно той. — Наистина е лорд Стивън! Отворете веднага портата! — заповяда с ликуващ глас той. — Лорд Стивън е жив! Добре дошли у дома, милорд!
Стивън му махна с ръка и подкара коня си към портата. Мъжете, които пазеха стените, се развикаха въодушевено. Портичката се отвори и двамата влязоха в малкия вътрешен двор, заграден от всички страни със стена. От всички страни се разнасяха поздрави за добре дошли.
— Много се радвам да ви видя жив и здрав, милорд! — извика един възрастен мъж и улови юздите на жребеца. — Ако мъжете не бяха ми казали, че сте вие, нямаше да ви позная.
— Много се радвам, че съм си отново в къщи, Джеймс. Тук ли са братята ми?
— Лорд Гевин се върна само преди час.
— Къде е бил?
— О, милорд, братята ви тръгнаха да ви търсят! Чухме, че онази езичница, за която се оженихте, наредила да ви убият.
— Дръж си езика, Джеймс. — Стивън отстъпи крачка назад и улови ръката на Алисия. — Това е съпругата ми. Представям ти лейди Алисия Макарън.
— О, простете, милейди! — изохка старецът. — А аз помислих, че сте… искам да кажа, лорд Стивън често водеше тук…
— Вече каза достатъчно. Да вървим, Алисия!
Той не й даде възможност да се подготви за появата пред семейството. Повлече я след себе си, сякаш беше слугиня! Тя знаеше, че англичаните отдават голямо значение на външния вид, особено на облеклото. Много й се искаше да беше облякла някоя от роклите, които носеше в дома на сър Томас Крайтън. А сега нямаше какво да противопостави на подигравателните погледи на англичаните, освен гордо вдигнатата си глава и упоритата брадичка. Е, дано поне Джудит да я посрещне сърдечно. Според думите на Стивън снаха му беше най-добрата и мила жена на света.