Алисия приседна на пейката до снаха си.
— А аз се страхувах от срещата с теб! Стивън ми разказваше… ами, описваше те едва ли не като красива кукла с глава от слама.
— Стивън? — Джудит се засмя и улови ръката на Алисия. — Аз съм виновна, че закъсня за венчавката си. Ако знаеш как се развиках, когато разбрах, че дори не е изпратил вест, за да се извини за закъснението си! — Тя се поколеба, после решително продължи: — Чух, че това му е създало известни проблеми.
— Стивън Аскот създава проблемите си сам — отговори строго Алисия. — Има моменти, когато е най-проклетият, най-непоносимият, най-ужасният…
— …най-прекрасният мъж на света! — довърши през смях Джудит. — Не ми казваш нищо ново. Познавам добре и четиримата братя Аскот, нали съм омъжена за най-големия. Но никога не бих заменила Гевин за някого от онези парфюмирани, слабовати, наперени джентълмени, които ме ухажваха в кралския двор. Вероятно и ти изпитваш същото към Стивън.
Внезапно Раб скочи, залая радостно и се втурна към вратата. Стивън влезе с широка усмивка и зарови пръсти в гъстата му козина.
— Много сте радостни — отбеляза той и погледна подозрително двете жени.
— Радвахме се, че разполагаме поне с няколко минути спокойствие — отговори спокойно Алисия.
Стивън погледна с усмивка Джудит.
— Може би ще успееш да я направиш малко по-кротка и мила, докато сме тук. Знаеш ли, в залата има един човек, който ми проглуши ушите, че бил донесъл нови рокли.
— Тъкмо него чаках! — извика въодушевено Джудит и изскочи навън.
Стивън разгледа изпитателно жена си.
— Изглеждаш прекрасно. Като свежо пролетно утро.
Алисия се дръпна от протегнатите му ръце и застана пред камината.
— Още ли ми се сърдиш за случилото се в къщата на Хю?
— Да ти се сърдя? — попита хладно тя. — Не. Постъпих глупаво. Това е всичко.
— Глупаво? — Стивън изпита болка от студенината й.
Това беше много по-лошо, отколкото ако го беше нападнала с нож. Алисия се обърна и го погледна втренчено.
— Бях започнала да вярвам, че нещо ни свързва.
— Любов? — попита той и очите му заблестяха. — Няма нищо лошо, ако ми признаеш, че ме обичаш.
Алисия изкриви уста в горчива гримаса и блъсна ръката му.
— Любов! — проговори гневно тя. — Говоря ти за нещо много по-важно. Между мъжа и жената трябва да има доверие, лоялност, вяра в човека до теб.
Стивън я погледна намръщено.
— А аз си мислех, че жените искат мъжете им да ги обичат…
Алисия въздъхна разочаровано.
— Кога най-после ще проумееш, че аз не съм като другите жени? — попита с болка тя. — Аз съм Алисия Макарън. Няма друга като мен. Може би повечето жени смятат, че любовта е най-висшата цел в живота им, но аз не мисля така. Има достатъчно хора, които ме обичат. Всички мъже и жени в клана ме обичат, Там е готов да умре за мен. Имам много приятели. Обича ме дори Кирсти, която е от клана Макгрегър.
— А къде е моето място? — попита мрачно Стивън и отстъпи крачка назад.
— Сигурна съм, че ние с теб също се обичаме, макар и по друг начин. Направих всичко за теб, когато те улучи стрелата на Дейви, а ти също си доказвал нееднократно, че си загрижен за мен.
— Много съм ти благодарен за онази малка услуга — отговори сърдито той. — Аз пък си въобразявах, че ще се зарадваш, като ти кажа, че те обичам.
— Искам да ме уважаваш, да пазиш честта ми. Като господарка на клана Макарън аз живея в мъжки свят. Затова не искам съпруг, който се опасява, че ако постоянно не ме надзирава, мога да извърша нещо нечестно.
Лаят на Раб прекъсна разговора им. Вратата се отвори и Джудит надникна в стаята.
— Мога ли да вляза? — попита меко тя.
— Ела тук, Раб — заповяда Алисия и обясни на снаха си: — Той няма да ти стори нищо, стига да не носиш оръжие.
— Ще го запомня — отговори засмяно Джудит и й показа роклята от тъмносиньо кадифе, цялата обшита със златни конци. — За теб е — обяви тържествено тя. — Искам да видя как ще ти стои.
— Но как успя да я приготвиш за толкова кратко време? — попита смаяно Алисия и поглади красивата материя.
Джудит се усмихна тайнствено.
— Тук живее един ужасен дребосък, който работи за Гевин. Постоянно е затворен в мазето, защото върши разни безсрамия. Дадох му кесия със сребро, казах му колко си висока и му заповядах да ушие рокля, достойна за лейди като теб.
— Прекрасна е — усмихна се с благодарност Алисия. — Толкова си мила с мен. Вече не се чувствам натрапник в къщата ти.
Джудит сложи ръка на рамото на Стивън.
— Изглеждаш изтощен, братко. Не ти ли е добре?
Стивън се опита да се усмихне и целуна разсеяно ръката й.