— Може би съм уморен от пътуването. — Той се обърна официално към Алисия: — Братята ми ще се радват да се запознаят с теб. — Ще се радвам, ако се отзовеш на молбата ми. — После се обърна и излезе от стаята.
Едва след няколко часа Алисия беше облечена и нагласена според представите на Джудит. Докато я оглеждаше критично, тя й обясняваше, че е научила няколко номера за разкрасяване в кралския двор, но нямала никакво намереше да отива повече там. Алисия отказа категорично да закрие косите си с боне и Джудит се съгласи с нея, възхитена от разкошните гарвановочерни къдрици, които се спускаха чак до кръста й. Накрая реши, че и тя ще се среши по същия начин. След това облече рокля от виолетов сатен, чиито ръкави и подгъв бяха обшити с тъмнокафяви кожички от норка. Стройната й талия беше стегната със златен колан, украсен с пурпурни аметисти.
Алисия приглади тежкото кадифе и се усмихна. Роклята стесняваше движенията й, но днес това не я притесняваше. Дълбокото правоъгълно деколте разкриваше голяма част от гърдите й. Набраните ръкави бяха разцепени и подплатени с тънка коприна, обшита със златни конци. Тя изпъна рамене и слезе на долния етаж, за да поздрави братята на мъжа си.
Четиримата мъже бяха застанали един до друг пред огромната каменна камина в зимната стая за гости. Алисия и Джудит престъпиха прага и спряха за миг, за да ги оценят в цялата им красота.
Стивън беше подрязал дългата си коса и вече не носеше шотландските дрехи. Алисия усети пронизваща болка. Планинецът беше изчезнал, за да отстъпи място на съвършения английски благородник. Днес мъжът й носеше жакет от тъмносиньо кадифе с яка от скъпи дантели. Мускулестите му крака бяха обути в тъмносин клин.
Гевин беше целият в сиво, жакетът му беше подплатен с катеричи кожи. Рейн носеше черно кадифе, яката му беше обшита със сребърни конци, събрани в сложна испанска шарка. Жакетът на Майлс грееше в смарагдово-зелено. Ръкавите му бяха подплатени със сребърно платно, маншетите украсени с перли.
Майлс забеляза жените пръв. Той остави сребърната си чаша на перваза и излезе напред. Застана пред Алисия и в очите му пламна огън. Отпусна се на едно коляно пред новата си снаха и сведе глава.
— Радвам се, че прие да дойдеш в дома ни — прошепна почтително той.
Алисия погледна объркано останалите трима братя. Джудит се усмихна, горда с красотата на снаха си.
— Ще ми позволиш ли да ти представя Майлс Аскот?
Алисия протегна ръка, Майлс я улови и я целуна с горещите си устни.
— Събра достатъчно точки още първия път, братле — отбеляза саркастично Стивън. Гевин избухна в смях и удари брат си по рамото с такава сила, че виното се разплиска.
— Добре, че се върна — проговори през смях той. — Само ти можеш да ми помагаш да държим в подчинение милото ни братче. — Той се обърна учтиво към Алисия: — Лейди Алисия, мога ли и аз да се представя официално? Аз съм Гевин Аскот.
Алисия дръпна ръката си, но не можа да откъсне поглед от омагьосващите очи на Майлс. Този млад мъж беше не само невероятно красив, в него имаше нещо, което приковаваше вниманието. Тя подаде ръка на Гевин, после се обърна към третия брат:
— А вие вероятно сте Рейн. Чувала съм много неща за вас.
— И все добри, нали? — засмя се Рейн и показа трапчинките си. После се сведе в дълбок поклон над ръката й.
— Разбира се — отговори с усмивка Алисия. — Един от хората ми прилича много на вас. Силен и здрав като стогодишен дъб. Казва се Там и обучаваше Стивън в шотландското бойно изкуство. Седмици наред слушах вашето име, когато съпругът ми искаше да се измъкне от изтощителните упражнения с Там.
Рейн избухна в смях.
— Значи моето име е сторило чудото! Защото тази сутрин го подложих на кратко изпитание и той излезе победител. — Той хвърли бърз поглед към брат си и продължи дяволито: — Освен това ми отправи предизвикателство и скоро ще се състои истински двубой.
Алисия измери с почтителен поглед могъщите му рамена и якия гръден кош.
— Аз мисля, че първата победа е достатъчна…
Рейн я прегърна и залепи звучна целувка на бузата й.
— Жена ти е невероятна, Стивън! Не се отказвай от нея! — извика весело той.
— Никога — отговори сериозно Стивън и улови ръката й. — Вечерята е сервирана. Да сядаме — предложи той и потърси погледа й.
Алисия се усмихна сладко, сякаш никога не се бяха карали.
— Да, разбира се — отговори с измамно покорство тя.
Когато влязоха в трапезарията, Алисия усети кратко замайване. Светът се завъртя пред очите й. Тя беше израсла с омраза към англичаните и клана Макгрегър и сега животът й се преобръщаше с главата надолу. Само преди месец беше станала кръстница на едно бебе от рода Макгрегър, а сега се улови, че това сърдечно, добро и сплотено английско семейство е на път да си извоюва трайно място в сърцето й. Макгрегърови бяха изтребвали съплеменниците й столетия наред, а англичаните бяха убили баща й. Как можеше да обича хора, които беше длъжна да мрази?