Двата брадати лешояда отдавна се бяха оттеглили и през цялото време на престоя ни не се мернаха повече. Минаваше час подир час, но раненият продължаваше да спи. Стана следобед, после дойде вечерта — болният не се беше помръднал. Само гърдите му се повдигаха и спускаха — дишаше бавно и равномерно. Настъпи нощта. След скромната си вечеря ние се приготвихме за сън.
Преди това обаче отидох още веднъж при спасения от нас млад човек. Той продължаваше да спи — дишаше все така спокойно и равномерно. До този момент не се забелязваше следа от треска. Изобщо дълбокият му сън изглежда не беше признак на пълно изтощение, а оздравителен сън, който, както е известно, винаги е много продължителен и дълбок. Е, толкова по-добре за него! В такъв случай можехме да се надяваме, че щеше да издържи дългата и изморителна езда на следващия ден без особена опасност за здравето си.
Препоръчах на Хилуя също да легне да поспи и да нареди на прислужницата си да бди над болния вместо нея. После се върнах при моята камила. Халеф бе вече заспал, а и аз скоро потънах в обятията на Морфея.
Събудих се, защото някой ме хвана леко за ръката. Пред мен стояха двама души. На звездната светлина успях да разпозная Хилуя и… младия бен салах. Сигурно беше минало вече полунощ.
— Сихди, извинявай, че смущавам съня ти — поде Хилуя, — но преди малко този бен салах се събуди и настоятелно поиска от мен да му обясня какво е станало и къде се намира.
— От теб ли? Но струва ми се ти трябваше да предадеш на прислужницата си грижите за болния през нощта, нали?
Тя се посмути.
— Наистина, ти ми нареди да легна да спя, но си помислих… исках… никак не бях изморена.
— Така ли? — отвърнах с усмивка. — И си разрешила на поверения на твоите грижи болен да стане? Въпреки че все още е толкова безсилен?
— Сихди, той искаше така — извини се тя. — Каза, че трябвало веднага да говори с теб, а след като възразих, че са му необходими почивка и спокойствие, той ме закле в името на моята сестра Бадия да го заведа при теб.
— В името на твоята сестра? Значи вече си се разприказвала, а?
Хилуя енергично отхвърли подозренията ми:
— Не, не съм му издавала каквото и да било. Само го уверих, че се намира в безопасност и му открих, че съм сестрата на Бадия, чието име той спомена още когато за пръв път дойде на себе си. Това е всичко.
— На’ам, якаса — да, така е — намеси се в този момент непознатият със своя благозвучен глас. — Сихди, вие ме избавихте от смъртта и на вас дължа живота си. Довършете сега това и за Аллах и за Пророка богоугодно дело, като ми изпълните молбата!
— С удоволствие, стига да можем.
— Можете! Моля ви незабавно да тръгнем кам шатрите на бени салахите.
— Незабавно? Не е възможно! Ти непременно трябва все още да се щадиш.
— Да се щадя? Нямам време за щадене. А и не ми е нужно. Не искам да се хваля, но ще кажа истината: само един човек от моето племе ме превъзхожда по сила и издръжливост. И именно заради него искам веднага да тръгнем на път. Става дума да се предпази цялото ми племе от голяма беда.
Не трябваше ли просто да прекратя този разговор и не беше ли по-добре да изпратя младия човек пак «в леглото»? Много ми се искаше да го направя.
Ала от една страна вярвах на уверението му в неговата сила и издръжливост, защото само някой много як мъж можеше да се изплъзне на треската, а от друга страна пък ме безпокоеше забележката му, че сестрата на Хилуя и племето й са заплашени от голяма опасност.
Междувременно Халеф също се събуди, стана и се присъедини към нас. Забелязах, че и той като мен бе немалко учуден от бързото оздравяване на младия човек.
Прислужницата Халуя не се виждаше наоколо. Предполагах че и тя се бе събудила, обаче от скромност просто си кротува зад завесите на своя тахтируан.
— Позволи ми най-напред да ти задам няколко други въпроса — подех аз след по-продължително мълчание. — Но няма ли да седнеш при нас?
Младият човек прие поканата ми и се настани наблизо. Хилуя и Халеф също насядаха на пясъка, като че и те трябваше да си кажат тежката дума по предстоящите за обсъждане въпроси. А нима наистина не бе така, поне що се касаеше до Хилуя? Та нали тя беше болногледачката и нейната задача бе да следи да се окаже на «болния» необходимото внимание.
— Знаеш ли, че целият ти керван е загинал? — обърнах се към бен салаха.