А ето дойде и най-новата оферта: да се проследи американска военна експедиция, тръгнала по следите на Карл Ранд, и да се открадне всичко, което тя открие. Всъщност ставаше дума за някакъв медикамент, възстановяващ растежа на тъканите, за който се предполагаше, че е открит от групата на Ранд.
Това искане не му се стори необичайно. През последните години състезанието за откриването на нови растителни лекарствени средства от тропическите джунгли бе набрало скорост. В тази борба бяха заложени милиарди долари. Търсенето на „зелено злато“, сиреч на следващата чудотворна билка в Амазония, се бе превърнало в нова златна треска. В дебрите на джунглата, обитавана от отчайващо бедни селяни и от неграмотни индианци, предателствата и престъпленията бяха ежедневие. Нямаше кой да следи какво става й да разкаже това някому. Всяка година в джунглата умираха хиляди хора от болести, от нападения и от рани. Кой щеше да обърне внимание на смъртта на още няколко? На един биолог, на един ботаник или един билкар?
Теренът бе свободен за всякакви финансови битки.
Сега с помощта на една френска фармацевтична компания и Луи Фавр щеше да се включи в играта. Усмихна се и стана. Преди четири години му стана много драго, когато научи за изчезването на Карл Ранд. Тогава пиянства цяла нощ, за да чества неговото нещастие. Сега щеше да забие последния пирон в ковчега на това мръсно копеле. Щеше да открадне всичко, което оня бе открил, и да нахвърли пресни трупове върху гроба му.
Луи отключи вратата на стаичката и излезе.
— Надявам се всичко да е било наред, доктор Фавр — каза любезно портиерът.
— Всичко бе наред, Клод — кимна Фавр. — Дори много наред.
Луи отиде до малкия асансьор, древна клетка от ковано желязо и дърво, в която едва се побираха двама души. Натисна копчето за шестия етаж, където се намираше апартаментът му. Изгаряше от желание да сподели добрата новина.
Асансьорът издрънча, изстена и тръгна нагоре. След като излезе от него, Луи тръгна по тесния коридор и се запъти към най-отдалечената врата. Както и още неколцина постоянни гости на хотел „Сена“, Луи бе ангажирал апартамент: две спални, малка кухня, голяма дневна стая с врати, отварящи се към балкон от ковано желязо, и дори малък кабинет, пълен с библиотечни шкафове. Апартаментът не бе претенциозен, но му вършеше работа. Прислугата бе дискретна и не обръщаше внимание на ексцентричното поведение на гостите.
Луи отключи вратата и влезе. Две неща веднага му направиха впечатление. Първо, добре познатото му ухание, изпълнило стаята. Върху малката газова печка вреше тенджера, пълна с листа на айяуаска, растението, от което се получаваше силния халюциногенен чай натем. Второ, шумът на факсовия апарат, намиращ се в кабинета му. Новите му работодатели определено бяха делови хора.
— Цуи! — извика.
Не очакваше отговор, но хората от племето шуар имаха навика да обявяват пристигането си, когато влизаха в жилище. Видя, че вратата на спалнята е леко открехната.
Усмихнат, отиде до кабинета и видя как от факса пада поредна страница. Ставаше дума за подробности във връзка с предстоящата операция.
— Цуи, имам прекрасни новини!
Луи взе най-горния лист и го погледна. Бе списък на хората, съставящи американската експедиция.
22:45 ч. Най-нова информация от станция „Алфа“
I. Операция „АМАЗОНИЯ“.
Граждански лица:
1. Д-р Кели О’Брайън — МЕДЕА
2. Франсис О’Брайън — Екологичен център на ЦРУ
3. Олин Пастернак — Научно-технически отдел на ЦРУ
4.Д-р Ричърд Дзейн — Компания „Телукс“ Ръководител на научноизследователския отдел
5. Д-р Ана Фонг — Компания „Телукс“. Служителка
II. Операция „АМАЗОНИЯ“.
Военна охрана 75 — о рейнджьрско подразделение:
Капитан Крейг Уоксмън
Сержант Алберто Костос Ефрейтори: Брайън Конджър, Джеймс Де Мартини, Родни Грейвс, Томас Грейвс, Денис Йоргенсен, Кенет Окамото, Нолан Варчак, Самал Ямир
III. Операция „Амазония“.
Местни лица:
1. Мануел Азеведу — ФУНАИ, бразилски гражданин