— Вярно е, обаче движенията на зелените раздуват числата им.
— И все пак дори един-единствен вид може да се окаже много важен. Като мадагаскарския зимзелен например.
Лицето на Дзейн почервеня.
— Е, в случая става дума за едно изключение. Такива растения не се срещат всеки ден.
— Какво представлява мадагаскарският зимзелен? — попита заинтригувано Кели.
— Розовият зимзелен на остров Мадагаскар е източник на две силни лекарства против рака: винбластин и винкристин.
— Сещам се — отвърна Кели. — Използват се за лечението на болестта на Ходжкин, на лимфоми и на много видове рак по децата.
— Така е — потвърди Натан. — Тези лекарства всяка година спасяват хиляди деца. Растението, от което те се получават, в самия Мадагаскар вече не може да се открие. Какво щеше да се случи, ако тези свойства на розовия зимзелен не бяха открити навреме? Колко деца щяха да загинат без него?
— Вече казах, че растения като зимзелена се срещат много рядко.
— Как можете да сте сигурен в това? Въпреки всичко, което говорите за статистически данни и спътникова фотография, едно е ясно: всяко растение е потенциално лечебно средство. Всеки растителен вид е безценен. Можем ли да знаем от какви лекарства бихме се лишили, ако изсичането на горите е безконтролно? Може ли да знаем кое растение ще помогне за лекуването на СПИН? Или на диабета. Или на стотиците видове рак, които измъчват човечеството.
— А дали някое от тях не би помогнало за възстановяването на крайници? — подхвърли Кели.
— Знам ли? — отвърна Ричърд Дзейн, намръщи се и впери поглед в пламъците.
— Вярвам, че разбрахте мисълта ми — приключи Натан. При огъня се появи Франк, който не даде вид да е впечатлен от състоялите се преди малко разгорещени спорове.
— Ще изгори рибата — подсети ги високият мъж и посочи забравения тиган, от който бе започнал да се надига черен пушек. Мани веднага го измъкна от огъня.
— Добре че е внимателният господин О’Брайън, инак тази вечер щяхме да останем на сухоежбина — каза развеселено.
— Олин вече включи спътниковата антена към лаптопа — каза Франк на Кели. — След час би трябвало да се свържем със САЩ.
— Чудесно — отвърна Кели и отмести поглед към Олин Пастернак, който продължаваше да се занимава с компактна спътникова антена, прикрепена към компютърно оборудване. — Може би ще получим някакви резултати от аутопсията на тялото на Кларк. Нещо, което да ни бъде от полза.
Натан чу разговора им. Втренчил поглед в пламъците, реши, че може би е трябвало да послушат шамана от племето яномамо и да изгорят тялото. Индианците наистина разбираха по-добре от всеки друг загадките и потайностите на джунглата. „На боеси инги сабе ала сани“ — в джунглата наистина индианецът знае всичко.
Джунглата започна да се изпълва с най-различни звуци. Митовете за гъстата гора сякаш започнаха да се материализират. В този гъст лес всичко бе възможно.
Дори и проклятието на бан-али.
5.
Изследване на стъбловидни клетки
7 август, 17:32 ч.
Институт „Инстар“, Лангли, щата Вирджиния
Дорийн О’Брайън тъкмо се бе надвесила над микроскопа си, когато се обадиха от моргата.
— Дявол да го вземе — промърмори тя. Стана от стола си, намести върху носа си очилата за четене, дотогава закрепени върху челото й, и натисна копчето на апарата. — Тук хистологията.
— Доктор О’Брайън, според мен трябва да дойдете тук и да видите нещо — разнесе се от слушалката гласът на Стенли Хиберт, патолог и съдебен експерт в „Джон Хопкинс“ и сътрудник на МЕДЕА. Бе привлечен като консултант при аутопсията на Джерълд Кларк.
— В момента съм доста заета с биопсията. Току-що започнах да разглеждам образците на тъканите.
— Бях ли прав за състоянието на устната кухина? Дорийн въздъхна.
— Изводът ви е правилен. Карцинома на люспестите клетки. Ако съдя по високата степен на митоза и на отсъствието на диференциация, това е злокачествен тумор първа категория. Един от най-лошите, които съм виждала.
— Значи езикът на жертвата не е бил отрязан. Просто е бил разяден от рака.
Дорийн потрепери съвсем непрофесионално. Устната кухина на мъртвеца бе пълна с тумори. Езикът му се бе превърнал в малък кървав израстък, разяден от карциномата. Уврежданията съвсем не се изразяваха само в това. По време на аутопсията бе установено, че буквално цялото му тяло — бял дроб, черен дроб, бъбреци, далак, панкреас — е засегнато от ракови образувания в най-различни фази на развитие.
Дорийн погледна многото проби, приготвени от хистологичната лаборатория. Всяка една от тях съдържаше частици от тумори или от костен мозък.