Тя се молеше той да не заподозре яростните й мисли. Устните й трепереха.
— Оставям се на твоето милосърдие.
— Ами Грей?
Отговорът й беше решаващ. Ако излъжеше, той сигурно щеше да усети. Амеран подбра внимателно думите си.
— Видях го как умира. А аз искам да живея.
Думите разкъсаха сърцето й.
Той си играеше с къдриците й.
— Макар че показа толкова голяма ненавист към мене, ти ме желаеш, нали?
Ако кажеше „да“, той сигурно щеше да усети лъжата. Тя се колебаеше
— Понякога, може би… чудя се… интересно ми е… какъв ли си.
Мълчанието му я уплаши. Дали беше прозрял преструвката й? Не можеше да разбере израза на очите му. Те я гледаха учудващо спокойно.
После той отново приближи устата си до нейната. Този път не беше толкова нетърпелив и когато тя въздъхна леко, прие това като несъмнен признак на страст, с която тя се опитва да се бори.
Гидиън тихо изстена.
— Повече не се бори с мен. Уморих се да бъда твой враг.
Тя отново се повдигна към него, като този път се постара веригата да издрънчи.
— В моето положение не мога да ти се противопоставям.
— Желая от тебе повече — изсъска той.
Тя стисна силно възбудения му член.
— Няма да откажа на твоето желание.
— Но ако ме разиграваш…
— Не съм глупачка, Гидиън. — Нейния боен дух започна да се проявява отново, но този път по добре обмислен начин. — Може и да не те обичам, но предпочитам тебе пред акулите или Монкес, и желая да ти докажа това.
— Нямаш избор. — Думите му станаха отново жестоки.
— Вярно е; обаче изборът да дам или откажа удоволствие на някого си е мой и само мой. — Тя многозначително разтърка окованата си доскоро ръка. — Също както ти можеш да избираш дали да покоряваш насила или с ласки.
Усещаше, че той все още не бе повярвал в нейната искреност.
— Целуни ме, Гидиън. Целуни ме и нека ти докажа, че съм способна да ти доставя безкрайно удоволствие в замяна на живота си. Остави ме жива и няма да съжаляваш. — Тя започна да се отпуска под пръстите му. — Ако не успея да те задоволя, както ти обещавам, нека ме настигне твоят гняв.
— Добре, така да бъде — каза той колебливо.
Амеран го погледна право в очите, както много пъти преди, но сега се опитваше да не издава омразата си.
Устните й се разтвориха, а ръката й се устреми между краката му.
— Какво ще кажеш, капитан Хорн? Желаеш ли да получиш това, което аз съм съгласна да дам?
Само да махнеше веригите от ръцете й!
Гидиън се прилепи към устните й с ярост, която нямаше да изчезне, докато той не се убедеше в истинността на нейните думи.
Амеран не оказа никаква съпротива. Тя насили устата си да задоволи неговата жадност и когато той понечи да се отдръпне от нея, тя се залепи отново до устните му.
— Вярвам, че у теб има и добра страна, капитан Хорн, която криеш много дълбоко.
Слаба усмивка се появи на лицето му и той я целуна отново. Тя присви подканващо устните си. Този път целувката изобщо не беше груба. Устата му не беше жадна, а се стапяше в нейната с нарастваща страст.
Амеран усети, че подозренията му започнаха да намаляват и той почти е готов да попадне в нейния капан. Само да махне веригата, тя ще му покаже колко желаеща може да бъде.
Веригата издрънка, когато тя хвана ръката му и я постави на гърдите си.
— Зная, че не можеш да рискуваш да ме заведеш в Англия и че не мога да очаквам други милости освен тези, които вече получих от тебе, но… — Тя сложи съблазнително крака си върху неговия. — Дочух, че имаш имение в Ирландия. Можеш да ме затвориш там под ключ и с пазачи, ако искаш. — Със свободната си ръка тя започна да разкопчава ризата му. — Нямам нищо против да ти бъда наложница.
Тя се надяваше, че Господ ще й прости това, което каза и се канеше да каже, защото сама на себе си нямаше никога да си прости.
Гидиън очевидно беше учуден.
— Ти сама ми предлагаш това?
— Ако това е цената на живота ми… — Ръката й се пъхна под ризата му, пръстите й пощипваха плътта му. — Моля те, не ме убивай, след като получиш това, което искаш. Остави ме да живея и аз ще направя всичко, което поискаш.
Тя се протегна към него, като знаеше, че веригата ще я спре и нейният насилник ще пожелае да я освободи от нея.
— Признавам си, че се учудих, когато не се хвърли зад борда да споделиш съдбата на Грей — каза той, като се почеса по косматите си гърди.
— Не съм великомъченица — отговори тя с решителност.