— Тогава какво си?
Тя долови очакване във въпроса му и добре знаеше какъв отговор би желал да чуе.
— Аз съм наложница — каза тя, без да откъсва очи от неговите.
— Кажи го пак. — Тя повтори. — Чия наложница?
— Твоя наложница, капитан Гидиън Хорн. Аз съм твоя наложница и ничия друга.
Той се отмести далеч от нея.
Дъхът й замря. Наблюдаваше го, страхувайки се, че ще си тръгне, доволен от нейното унижение, но като видя, че той изважда от джоба си ключ, разбра, че малко остава до освобождението й.
Гидиън спря за малко, преди да сложи ключа в катинара на веригата.
Тя се страхуваше той да не прозре истинската причина, скрита зад усмивката й, и да не промени намерението си.
— Има и друга причина да ме оставиш жива — каза тя, когато най-сетне той отключи.
Той започна да съблича дрехите й.
— Мога да си мисля само за една — каза той сладострастно.
Със смях тя се отдръпна от прегръдките му.
— Чуй ме.
— Кажи нещо, което си заслужава да бъде чуто — каза той сериозно.
— Ами ако ти разкрия нещо далеч по-ценно, отколкото някога си си въобразявал? — Бавно и покорно тя съблече блузата си през главата.
— Видял съм много неща. — Гидиън се усмихна. — Но не толкова предизвикателни.
Тя му обърна гръб.
— И колко такива си видял? — Нужни му бяха няколко минути да оцени напълно значението на думите й. — Може да съм проститутка — каза тя, като отново се обърна с лице към него, без да се опитва да прикрие срама си. — Но проститутка от дома на Стюартите и това може да се окаже за тебе много доходно, ако решиш да ме заведеш в Ирландия.
— Цената ти бързо се покачва.
Той зарови лице между гърдите й и засмука жадно зърната, които беше събрал заедно.
Погледът й беше умолителен като думите й.
— Моля те, остави ме да преживея тази нощ и следващата, и по-следващата. Аз ще се окажа много ценна за тебе по начин, за който още не си помислял.
— Ще потвърдиш ли историята, която ще разкажа на краля? — Той я наблюдаваше втренчено.
— Каквото и да кажеш, ще бъде още по-убедително, ако го потвърдя и аз — без колебание отговори тя. Поиска да се завие, но не посмя.
— А няма ли да ме предадеш при първа възможност? — попита той, а очите му жадно поглъщаха щедрата красота пред него.
— Зная, че в момента, в който се осмеля на това, ще подпиша собствената си смъртна присъда.
По леката му усмивка тя разбра, че този отговор го задоволява.
— Ще те накарам да шпионираш в моя полза — продължи Гидиън, като се доближи още повече. — И ще искам да ми даваш вярна информация, която да бъде важна за мен и моите приятели, които искаме да сложим на трона херцог Монмаут.
Тя кимна.
— Сигурна съм, че близката ми връзка с краля ще ми осигури достъп до сведения, които ще ти бъдат от полза.
— И ти ще предадеш баща си? — Ръцете му останаха върху гърдите й.
— Самият той предаде майка ми — усмихна се тя. — Не съм дошла в Англия само да подновя семейните връзки.
Гидиън галеше врата й, а устните му докосваха шията и.
— Сигурно нашият приятел Грей е бил нещо като заложник в твоя план? — Тя усети, че очите му я наблюдават внимателно за някаква реакция, но само се усмихна. — Разбира се, че жива ще си по-ценна за мен, отколкото мъртва.
Амеран го целуна горещо.
— Как можеш да говориш така, след като все още не си се убедил?
Тя знаеше, че Гидиън лъже и нямаше никакво намерение да я остави жива. Рискът беше твърде голям. Хорн искаше само да провери колко ниско щеше да падне тя, за да запази живота си, и това беше истинската причина, а не нейното чудесно тяло, уж устремило се към него, която му доставяше най-голямо задоволство.
Но докато той не се съмнява, че тя също лъже от своя страна, нямаше опасност за нея и тя трябваше да протака нещата и да печели време до момента, когато ще извърши това, което трябва. И когато всичко свърши, ще избяга с една от малките дълги лодки, завързани за кораба, и ще се остави на милостта на морето, което нямаше да бъде по-жестоко към нея, отколкото нейния поробител.
— Разполагам с кораба на лорд Грейсън Карлайл, с неговия екипаж, а скоро ще получа неговите земи и състояние — заяви той с лека насмешка.
А също и неговата жена.
Той отново я стисна за гърдите, но вече не толкова грубо.
— Вече няма нужда да се преструваш на тъгуваща любовница, скъпа моя.
Като знаеше, че е наблюдавана много внимателно, Амеран си позволи само една силна въздишка.
— Колко жалко, че не бяхме венчани. Щях да наследя огромно състояние. — Тя го погледна лукаво. — Състояние, което щях да разделя с този, който сподели моя живот. Впрочем, ти можеш да свидетелстваш, че си присъствал на брачната церемония, проведена от корабния свещеник…