Смеейки се, Гидиън разтвори краката й и понечи да свали панталоните си.
— Излиза, че двамата с тебе си допадаме много повече, отколкото си представях.
— Дори повече, отколкото си мислиш.
Трябваше да улучи удобен момент да замахне с ножа. Ако направеше това точно сега, той щеше да го изтръгне от ръцете й и едва ли друга такава възможност щеше да се появи по-късно!
Той захвърли ризата си и застана пред нея гол, само с един бандаж около кръста.
Само рана върху тялото! Тя си припомни за своя пропуск с яд към самата себе си. Само беше го одраскала. Няма да има повече такъв късмет!
Амеран го познаваше много добре и знаеше, че голото му тяло я тормози, но се постара да остане безучастна, докато той се разхождаше пред нея.
— Виждам, че Грей е имал причина да ти завижда. — За момент тя се насили да задържи погледа си върху изпъкналата част от тялото му, насочена право към нея.
По глупавата му усмивка отсъди, че той е много доволен от забележката й. Той се засмя още по-гръмко, отново разтвори краката й и задърпа ризата й.
— Не — тя отблъсна ръцете му.
Лицето му се изкриви от яд.
— Осмеляваш се да ми кажеш не? Трябва ли да ти напомням, че в твоето положение не можеш да ми отказваш нищо.
Тя замига.
— Наясно съм с това.
— Тогава каква игра си играеш с мен? — В очите му проблеснаха ярост и подозрение.
Въпреки отчаянието и страха си тя се усмихна.
— Игра, която сигурно ще ти хареса.
Ако той съблечеше ризата й сега, сигурно щеше да види ножа, и затова по никакъв начин не трябваше да допуска това.
Гледайки го в очите, тя започна бавно да се съблича сама, като смъкваше ризата надолу с предизвикателно кокетство.
— Обърни се, Гидиън.
— Защо? — В тона му имаше някакво добродушие.
— Обърни се. — С нацупени устни тя освободи от дрехата едната си гърда, после другата, като през цялото време се молеше той да не разбере нейната хитрост. — Обърни се, Гидиън. Остави ми малко време да се подготвя за теб.
Той бавно се усмихна.
— Ти наистина си жена с много сюрпризи. — Като й хвърли още един изяждащ поглед, Гидиън бавно обърна гръб към нея.
— И други неща ще откриеш у мен. — Бързите й пръсти се плъзнаха по крака й и напипаха ножа, вързан около глезена й. — Ще ме оставиш жива, нали?
— Разбира се, мила моя.
Амеран пусна надолу ризата си върху разтрепераните си крака.
— Имам ли честната ти дума, че няма да ме убиеш?
— Бих си направил много лоша услуга, ако посегна на живота ти.
— А херцогиня Мороу? — попита тя, като театрално захвърли ризата си към него.
Дишането му стана тежко.
— Трябва ли да смятам това за ревност?
— А аз имам ли причина да бъда ревнива? — Кинжалът лежеше до нея в леглото, като почти се впиваше в тялото й.
— Мадам, вашите увъртания и закачки започнаха да ме изморяват.
Когато той се обърна, тя беше готова.
— Позволи ми още един въпрос и повече няма да чуеш нито една дума до сутринта, щом така искаш. — Тя отхвърли настрани покривката на леглото. — Ти ли нае моя нападател или Констанс?
Дъхът на Гидиън замря при вида на щедрата женска плът.
— Аз го намерих, а тя му плати.
Тя реши, че ще е по-добре да запази мислите си за себе си.
— Ако той беше успял, сега нямаше да се забавляваш с мен.
Той пристъпи към нея с усмивка.
— Това би било ужасно голяма загуба. — Той започна да я целува от стъпалата все по-нагоре и нагоре. — Изобщо не исках да те видя мъртва.
— Ти се постара да ме спасиш.
— Точно така.
Подозренията й се потвърдиха.
Амеран пое дълбоко дъх. Тя се молеше да има достатъчно сили да издържи още няколко мига.
Ръцете й се разтвориха подканващо. С ужасяващ смях Гидиън се устреми към нея. Но усмивката му замръзна при вида на вдигнатия нож. Острието му проблесна на слабата светлина. Очите му се изпълниха с ненавист. Обзе го внезапен страх, като разбра истината. Гидиън видя насоченото към него острие, но вече беше много късно. Той бе вече прободен.
Амеран усети болката на тялото му и долови последния му дъх. Кръвта му заливаше корема й. Ръцете му се протегнаха към нея, но тя не усети болка от хватката им. Натисна ножа по-дълбоко и по-силно в корема му.
— Стотици пъти съм искала да те убия.
Острието се опря в нещо. Тя натисна за последен път и го изчака да умре. Обвитите около нея ръце се отпуснаха, тялото му се отмести и падна на пода.
Амеран се облече бързо. Нямаше време да измие кръвта от себе си. Отново завърза калъфа на ножа около крака си и без да й мигне окото, измъкна ножа от човешката плът и кости и го сложи в кожената ножница.