Амеран затвори очи. Този пъклен смях щеше да я преследва в сънищата й до края на живота й.
— Монкес и хората му, тези изчадия на ада, не биха имали милост дори към собствените си майки! — каза капитан Били с погнуса.
— На кой остров? — попита Грей с надежда в гласа.
Амеран поклати глава.
— Не зная. Гидиън ме накара насила да гледам, докато ги сваляха на брега като някакъв добитък, но не спомена нито името, нито местонахождението на острова. Нямаше дървета, под сянката на които да се скрият от слънцето. Само равна, гола земя. Монкес се пошегува, че при прилив островът потъва.
— Има много такива острови в Бахамския архипелаг — каза тихо капитан Били. — Щях да тръгна да ги търся, когато научих за случилото се, но не знаех откъде да започна, а и вече бяха изминали две седмици. Не биха могли да живеят повече от няколко дни, дори и по-малко, ако водата наистина залива острова по време на прилив.
Грей въздъхна разтревожено.
— Би могъл да претърсиш всички рифове и да не ги намериш.
Амеран мълчеше. Мълчаха и мъжете. Но тя знаеше за какво мислят, защото и нея я измъчваха същите мисли. Преселниците бяха мъртви. Всички. Жертви на мъчителна и бавна смърт, която по никакъв начин не са могли да избегнат. Дори и да не се бяха издавили по време на прилива, те биха могли да живеят само няколко дни без храна и още по-малко без вода. „Децата… горкичките…“ — помисли си тя и инстинктивно постави ръце върху корема си.
— С тях вече е свършено — каза тихо Грей. — Те са намерили покой.
— Амин — измърмори капитан Били.
Амеран избърса сълзите от очите си, пое си отново въздух и продължи.
— Френският кораб… Гидиън и Монкес…
— Нападнаха ли го? — попита Грей.
Амеран кимна.
Грей стисна зъби.
— Гидиън ми съобщи намеренията си само миг преди да ме хвърли през борда.
— Постара се капитанът и няколко моряци от екипажа му да оцелеят — каза му тя — само за да могат…
Грей не й даде възможност да довърши изречението си.
— Само за да могат да се върнат във Франция и да разкажат за подлите дела на капитан Грейсън Карлайл — каза той мрачно.
Амеран погледна внимателно Грей. Приликата му с Гидиън Хорн наистина бе поразителна. Ако помолеха французите да опишат коварния капитан на „Феър Уиндс“, те не биха различили двамата мъже. Грей и Гидиън имаха еднакъв ръст и телосложение, косата и на двамата бе светлоруса. Очите им имаха цвета на разгневено море.
С постъпката, която ти описа, Гидиън би постигнал две неща. — По лицето на Грей се изписаха мъчителните му мисли. — Не само би си измислил оправдание за това, че ме е убил и ми е отнел управлението на кораба, но със сигурност би увеличил и вероятността Франция да обяви война на Англия. Гидиън е хитър. Не мога да отрека това. Той е много по-умен, отколкото съм предполагал.
— Гидиън няма да успее да изпълни злостните си намерения — каза Амеран. — Няма да има война, а честта и славното ти име няма да бъдат опозорени.
Грей леко се усмихна.
— Ти не го познаваш така добре, както го познавам аз. Няма да спре, преди да е изпълнил и най-малката подробност от гнусния си план.
— Гидиън е мъртъв — тихо каза тя.
— И се намира в ада, където му е мястото — добави капитан Били.
— Кой го направи? Монкес? — попита капитан Били.
— Аз — отвърна Амеран и думите й не прозвучаха като хвалба, а просто като факт.
Тя не каза нищо повече. Помнеше всяка изречена дума, всяко движение, но с цялата си душа се молеше да не й се наложи да ги разказва отново. Не се гордееше от това, което бе сторила, но целта бе постигната.
— Би трябвало аз да го направя — Грей стисна ръката й по-здраво, — съжалявам, че навремето не послушах съвета ти да бъда нащрек.
Амеран започна да диша по-леко. Той не я попита как го е убила и тя изпита огромно облекчение. Как щеше да му признае, че е поругала любовта им, като е легнала и прелъстила с голото си тяло мъжа, когото мислеше за негов убиец, за да може да го подмами към смъртта му? Не съжаляваше, че е убила Гидиън, но до края на живота си щеше да носи петното от срама, от вината и унижението.
— Какво стана с Монкес и неговите помияри? — поиска да разбере Грей след това.
— Гидиън даде на Монкес пушките и оръдията от „Феър Уиндс“, както и товара, който носеше френският кораб — отвърна Амеран. — Монкес се закле, че ще преследва капитан Били.
Уелсецът се засмя гръмогласно.
— Дявол да го вземе, много бих искал да видя как ще го направи. Можете да бъдете сигурни, че ако само случайно се натъкне на „Лъки Лейди“, мигом ще издуе всички платна в обратна посока. — Амеран се усмихна, но не сподели веселото им настроение. — Бих искал да тръгне подир мен — продължи капитан Били заплашително. — Ще му покажа кой кого ще издуха от водата.