И тримата се засмяха весело. Пръв се успокои капитан Били:
— Сега, когато вече си здрав, момчето ми, можеш да ми кажеш какво ще пожелаеш да направя? Капитанът и екипажът на „Лъки Лейди“ са на твоите услуги.
Той му отдаде чест.
Грей дълго и съсредоточено мисли. Върху челото му се бяха появили дълбоки бръчки.
— Много неща ми се искат, стари приятелю. Не зная откъде да започна — каза той най-после след дълъг размисъл. — Най-напред ми се ще да си върна кораба, но, със или без Гидиън на руля, „Феър Уиндс“ е поел в неизвестна посока.
— Едва ли са се отправили към Англия, като се знае, че Гидиън е мъртъв, а останалите са престъпници и мошеници — каза капитан Били и подръпна мустака си.
Амеран много добре помнеше Томи Трембъл и удоволствието, с което той изпълняваше жестоките заповеди на Гидиън. Тя разказа на Грей и на капитан Били за него и за престъпното му минало.
— Ако някой поеме командването на „Феър Уиндс“, това ще бъде само той. Съвсем сигурно е, че няма да се върне в Англия, за да бъде наказан със смърт за ужасните дела, които е извършил и от които те побиват тръпки.
— Един убиец може да се скрие на много места в морето, където никога няма да го намерят — каза капитан Били и лицето му стана мрачно. — Не искам да ви обезкуражавам, но вие все пак трябва да приемете фактите такива, каквито са. В този момент „Феър Уиндс“ може да е стигнал до най-различни места.
— И да бъде използван за целите и делата, които той бе изпратен да предотврати — каза тъжно Грей.
— Не се измъчвай, любими. Ще си възвърнеш кораба — увери го нежно Амеран.
Грей се въздържа да не се усмихне.
— Ще възвърна моя живот и твоя живот, което единствено е от значение в момента. — След това той съобщи на капитан Били за заповедта на краля да се присъедини към силите на Чарлз Таун. — Бих искал да стигна дотам, ако разрешаваш, и да направя за краля това, за което тръгнах. — Думите му бяха пропити с тъга. — Приятелите и семействата на загиналите все още чакат там своите близки, както и така необходимите оръжия. Трябва да им кажа лице в лице, че те напразно чакат.
— Момичето вече ми каза за мисията ти и аз си помислих, че сигурно първо би поискал да отидеш там. И без това имам нужда от провизии. Мога да ги взема и оттам.
— Той намигна с надежда. — Не бих се изненадал, ако намериш там и кораба си, а ако старият уелсец още има късмет, там ще откриеш и онзи мазен копелдак.
Амеран потрепери, въпреки успокояващата прегръдка на Грей.
— Не се тревожи, момиче. Монкес никога няма да докосне и едно косъмче от красивата ти малка главица, докато Били Блиц е до теб.
Тя се усмихна смело, по-скоро заради Грей, а не заради себе си.
— От какво да се страхувам, когато мои защитници са командирът на кралската флота и най-големият корсар, който някога е плавал по тези морета?
Капитан Били кимна на Грей:
— Като че ли момичето има нужда от защитници!
И тримата се засмяха, но душата на Амеран бе изпълнена с нови грижи. Не можеше да се радва на новата среща с Монкес и Томи Трембъл. Беше видяла достатъчно смърт и унищожение. Но най-лошото бе, че дълбоко в себе си тя съзнаваше, че тревогите им още не са свършили.
Грей я целуна по бузата. Той знаеше какво й тежи. Тя разбра това от начина, по който устните му нежно милваха кожата й.
Амеран въздъхна с примирение. Тя би отишла на края на света с него. Беше го доказала вече веднъж и нямаше да се поколебае да го направи отново. Щеше да споделя с него и радостите, и грижите му. А преди всичко останало бе това, че те трябваше да бъдат заедно. Бе сигурна, че Грей разбира това също като нея. Щяха да живеят един за друг и за детето си.
След няколко нощи, когато лежаха един до друг в леглото, в което Грей за малко не бе умрял, той я привлече към себе си в любовна прегръдка.
Амеран не желаеше да отвръща със същия плам на целувките му, както не бе поискала преди три нощи да се премести от пейката, която капитан Били беше донесъл за нея. Грей се беше изсмял на твърде голямата предпазливост, с която тя се отнасяше към раните му. Амеран бе готова по-скоро тя самата да понесе болка, отколкото да му причини и най-лекото страдание, но това нямаше нищо общо с желанието й да остане да спи на пейката.
— Оправих се, Амеран. Не изпитвам болка, а желание — пошегува се той и зарови лице между гърдите й. Тя усети как тялото й се вцепенява в прегръдките му. Той също го разбра. — Да не би да съм те разгневил или обидил с нещо? — Очите му потърсиха нейните. — Ако съм го направил, моля те да ми простиш. Готов съм да изкупя веднага вината си.
Тя сложи пръст върху устните му.
— Никога не можеш да ме разгневиш, нито да ме обидиш.