Обичаш ли ме? Все пак трябва да призная, че не бих те обвинил, ако ме беше презряла за това, което те накарах да преживееш.
— Обичам те с цялото си сърце.
— Тогава какво има? Защо е всичко това? — умоляващо попита той.
— О, Грей, направих го, защото те обичам. — Пръстите й нежно погалиха челото му. Питаше се как би могла с думи да му обясни, че тя, която някога бе толкова страстна, сега нямаше желание. — Не искам да ти причинявам никаква болка.
Грей се засмя.
— Но аз съм добре. Ще го кажа пак — добре съм. Нищо не ме боли, не ме мъчи. Лекарството на Иза сътвори чудо и благодарение на теб и на капитан Били аз си възвърнах силите. Вече съм същият мъж, какъвто винаги съм бил — езикът му започна да се плъзга по врата й. — Може би, признавам, по-искащ отпреди. Доста време измина, откак за последен път прегръщах жената, която обичам.
— Не съм същата жена.
Думите й едва не я задавиха. Би заплакала, ако можеше, но вече не й бяха останали сълзи. Как би могла да му каже, че се чувства толкова омърсена, като жените, които се навъртат по онази ужасна улица в Лондон, наречена „Улицата на кучките“. Не бе продала тялото си за няколко шилинга, но се чувстваше така опозорена, като че ли го бе направила.
Думите му бяха така нежни, както и допирът на пръстите му, които отместваха леко косите от лицето й.
— Ти преживя истински кошмар. Измъкна се от най-големите ужаси на ада. Това е най-важното.
Тя се отдръпна.
— Да, измъкнах се, но начинът, по който…
Нежните му устни покриха нейните и не й позволиха да признае ужасната истина.
— Направила си каквото е трябвало, за да живееш — напомни й той с твърдост и нежност едновременно, по начин, който тя толкова много обичаше, — Никой не би те обвинил. Най-малкото аз, който те заклех да направиш това и съм отговорен за ужасното ти състояние.
Тя реши да каже истината на Грей независимо от това, колко ужасна бе тя и независимо колко отвратителна щеше да му се види самата тя, когато всичко му стане ясно. Много отдавна се бе заклела, че между тях няма да има тайни, чието премълчаване би могло да превърне живота им в ад.
— Не бива да се срамуваш, че си убила Гидиън — каза й той с търпение, изпълнено с нежност. — Гидиън Хорн заслужаваше да умре. Само бих искал аз да нанеса съкрушителния удар.
— Срамът, който изпитвам, не е предизвикан от това, че съм убила. Не е заради деянието, а заради начина, по който го извърших.
Амеран се изненада от странното спокойствие, което я обзе, след като каза това. Грей се опита да я прегърне, но тя се отдръпна и стана от леглото. Запали свещта на малката масичка. Докато му казваше истината, щеше да го гледа в очите и той щеше да вижда нейните. Точно както той щеше да чуе истината от устата й, така и тя щеше да види истината в очите му.
Грей седна и потупа с ръка празното място до него. Амеран поклати глава. Трябваше да остане настрана от него, докато му каже цялата истина.
— Трябва да разбереш. Исках само да отмъстя за смъртта ти и не ме интересуваше начинът, по който трябваше да осъществя плана си.
— Твоята преданост и любовта ти към мен ме карат да те обожавам още повече.
Тя се опита да запази решителността си независимо от нежните му думи.
— Бях затворничка на Гидиън — каза тя, след като си пое дъх, за да събере решителност. — Той ме държеше вързана на верига, завързана за леглото ти, леглото, което бяхме споделяли… и той идваше при мен всеки ден и искаше да вземе това, което можеше да принадлежи само на теб. — Видя болката, която проряза челото му въпреки твърдостта, с която криеше чувствата си. — Но не можа!
— Амеран, любима моя, аз…
Тя долепи пръст върху устните му. Трябваше да му каже всичко, независимо от последиците. Не можеше да крие срама в себе си.
— Знаех, че не мога да осъществя плана си, докато съм окована във вериги, затова казах на Гидиън това, което той очакваше от мен, и аз… аз се принизих до поведение, непростимо за жена, обичана от такъв достоен мъж като теб.
В очите му нямаше гняв, само обич и състрадание.
— Ти си много по-достойна от мен.
Амеран грабна ръцете му. Трябваше по някакъв начин да го накара да разбере, че постъпката й далеч не беше благородна.
— Аз прелъстих Гидиън. Станах курвата, която той искаше да стана. Изневерих на любовта ни. Легнах гола до него и когато пожела да ме има, тъй като успях да го убедя, че съм готова да му се отдам, забих камата си в злостното му тяло и не изпитах угризение, че съм го направила. Не изпитах нито тъга, нито съжаление, а само удовлетворението да видя как кръвта на твоя убиец изтича.
Този път Грей не я повика да седне до него. Вместо това той стана от леглото, повдигна я от стола и е взе в прегръдките си като малко бебе. Стоеше така и притискаше тялото й към гърдите си, заровил лице в косите й. Сълзите му мокреха кожата на лицето й.