— Какво би трябвало да ти кажа, за да те убедя напълно, че те обичам още повече заради това, което си направила? Извършила си всичко това с Гидиън, за да можеш да постигнеш крайната си цел, и аз не мога да тая нито омраза, нито отвращение към теб. Как бих могъл, когато ти си го направила заради мен и заради нашето дете?
Амеран се усмихна.
— Ти знаеш?
— Не зная кога, не зная къде, но зная, че не може да не си бременна — каза той през смях, — след като не сме се въздържали нито за миг.
— Грей, обещай ми, закълни ми се в най-скъпото нещо, което имаш, че никога няма да ме намразиш заради това, което направих — таза тя почти свирепо.
— Обещай ми, че ще ми повярваш, като кажа, че никога няма да те намразя — отвърна й той.
— И няма дори един-единствен ден да ме погледнеш с отвращение.
— Никога!
Тя все още не можеше да отвръща на целувките му така пламенно, както го бе правила преди.
— Обещай ми, че никога няма да се измъчваме заради срама ми.
Той я накара да го погледне в очите и не й разреши да отвърне глава.
— Това, което си направила, не е срамно. Ти можеш да се гордееш с постъпката си.
Амеран не му разреши да я целуне още миг.
— И ми обещай, че никога няма да говорим за събитията, които ми причиниха толкова мъка.
Гидиън поклати глава без всякакво колебание.
— Не. Няма да обещая това. Ако го направя, то означава, че аз също поддържам неправилните и несправедливи обвинения, които отправяш към себе си. Твоите постъпки не са били нито срамни, нито позорни, нито отвратителни.
— Не бих понесла още веднъж да си спомня за тази нощ — каза тя тихо.
— Ако не разговаряме повече за това, ще бъде именно заради ужасния ти спомен, а не защото мисля, че това е срамна тема — устните му леко докоснаха нейните. — И ако ти не повярваш в сърцето си, че никога няма да те осъдя за това, ние никога няма отново да бъдем истински щастливи.
Амеран обгърна врата му с ръце.
— Искам да бъдем винаги щастливи, както през първата ни нощ — каза тя с решителен плам.
Грей силно я притисна към себе си.
— Помниш ли, когато ти обещах, че ще те обичам все повече и повече с всеки изминал ден?
Тя кимна.
— Аз наистина ти се заклевам, че сега, точно в този момент, те обичам с цялото си сърце, а с настъпването на зората ще те обичам още повече.
— О, Грей! — тя не успяваше да го целува достатъчно бързо. — Прегърни ме, любими. Не ме оставяй никога да си отида.
— Никога — отвърна той, изгарящ от нетърпение да изпълни молбата й.
По мъжки силно и едновременно с много нежност той я положи на леглото и свали светложълтата й нощница от разтрепераното й тяло.
Очите чу целунаха всяко ъгълче от тялото й, преди ръцете му да започнат нежно да я галят.
— Няма, ако не желаеш — каза Грей.
Амеран погали лицето му. Тя не видя лицето на Гидиън, когато погледна неговото, и не възпря страстта, която се надигаше у нея. Може би Грей имаше право. Целта, към която се бе стремила, бе много по-важна, отколкото начина, по който я бе постигнала. Не се тревожеше, че с убийството на Гидиън се бе осъдила на адски мъки. Тя не бе курвата, която Гидиън бе искал да стане, нито пък се бе заклевала да бъде негова. Бе добра, чиста и неопетнена. Тя заслужаваше Грей, заслужаваше щастието, което споделяха. И ако трябваше да направи всичко отново, нямаше да постъпи по друг начин.
По бузите й се стичаха сълзи, но това бяха радостни сълзи, защото най-после бе намерила покой в душата си. Не се срамуваше от това, че лежи гола до него и пламъкът от свещта осветява млечнобелите й гърди. Отдаде му се отново така нетърпеливо, както и преди.
От устните й се пророниха въздишки, но не от страх или от предпазливост, а от удоволствие. Когато устните й се впиха в неговите, телата им потръпнаха от страст. Почувства тежестта на тялото му върху своето. Връхлетя я буйният вихър на екстаза, избухнал в нея. Когато телата им се сляха в едно, светът бе той, а радостта, която изпитваше винаги, още от първата им любовна нощ, отново нахлу в тялото и душата й.
На другата вечер, докато седяха на палубата с капитан Били и си хапваха пържена риба и омари, които помощниците на капитана бяха ударили с харпуните си, Грей изведнъж хвана Амеран за ръката и каза:
— Били, искам да ни ожениш.
Капитан Били се задави с портвайна си.
— Какво каза, момче?
Грей спокойно повтори молбата си. Капитан Били започна да заеква и да плете език.
— Не знам, момче. Аз никога… нали знаеш… всичко бих направил за теб, но да те оженя… ами, аз… аз… — той отпиваше една след друга яки глътки.