— Моля те — Амеран хвана Били за ръката.
— Но аз не зная какво се казва в такива случаи, момичето ми. Бог сигурно ще ме просне мъртъв, само ако се опитам. Защото… ами че то ще излезе като богохулство, ако взема да…
Амеран се усмихваше и не сваляше ръката си от неговата. Капитан Били въздъхна още веднъж.
— Не знаете какво правите — каза той, после отново надигна бутилката. — Е, за мен ще бъде чест.
Амеран го прегърна.
— Знаех си, че няма да ни откажеш.
Той силно се изчерви.
— Никога не съм можел да отказвам на красива лейди — каза той, после стана и заповяда: — Слизай долу, момиче! Лоша поличба е, ако младоженецът види булката в деня преди венчавката.
Грей стана и я целуна дълго и нежно. Капитан Били го побутна с бутилката.
— Край, момче. Нямаш право, преди аз да ти кажа. — Били сложи ръце на коленете си и се развика на екипажа.
— Елате тук, момчета! Съвсем скоро ще отпразнуваме първата сватба на борда на „Лъки Лейди“. — Той весело и звучно целуна Амеран: — Долу!
— Слушам, сър!
Иза й подари букет от сухи цветя, когато най-после се появи долу, за да я придружи до палубата.
Върху лицето на Амеран грееше щастлива усмивка, той я въведе сред кръга от моряци. В средата я очакваха Грей и капитан Били.
Грей протегна ръка към нейната, но Били го перна.
— Не още, момче!
Моряците започнаха да се смеят. Капитан Били се стараеше да изглежда колкото се може по-сериозен, хванал по една халба бира в двете си ръце.
Амеран също с всичка сила се опитваше да изглежда сериозна. Грей доста съмнително миришеше на бира, а на лицето му бе грейнала малко глуповата усмивка.
— Можеш да хванеш любимата си дама за ръката — каза капитан Били на Грей, — но стой на една ръка разстояние от нея. Ще имаш достатъчно време за тези глупости по-късно.
Те се хванаха за ръце. Грей й намигна.
— Скъпи мои — капитан Били изискано се покашля и отпи по една глътка от всяка халба. — Събрали сме се тук, за да съединим този мъж и тази…
Били изхълца. Опита се да се успокои с още една глътка, но продължи да хълца все по-често и по-силно. Това го накара да започне отначало.
Един от помощниците му, моряк с кърпа на главата и с халки в ушите, избухна в смях и заля Грей с бирата си.
Капитан Били се изпъчи важно.
— Бъдете така любезни да се въздържате от подобно отвратително поведение, мистър Робъртс, или ще се поразходите по гредата.
Помощникът шумно си оригна в отговор.
— Отнасяйте се с подходящата тържественост към случая, моряци — строго каза Били, когато всички отново избухнаха в смях. Той намигна на Грей и после с достатъчно висок глас, за да могат всички да го чуят, каза: — Взе да губиш търпение, а, момче?
Били отпи още една глътка и отправи отчаян поглед към слънцето, обградено от огнен ореол:
— Дай ми сили, мили Боже!
Като каза това, той започна за пореден път:
— Събрали сме се тук, за да съединим лорд Карлайл и най-красивата лейди на този свят в… да ги съединим в брачен съюз.
Мъжете се развеселиха и започнаха да подвикват, да свиркат и да тропат с крака по палубата. Капитан Били се присъедини към тях.
— И ако съм забравил да кажа нещо, смятайте го за казано.
Амеран тъкмо се канеше да прегърне съпруга си, когато капитан Били внезапно я взе на ръце и я вдигна високо. Моряците се бяха насъбрали около Грей и го държаха в клопка.
— Вържете му очите! И ръцете! — нареди Били и заповедите му бяха изпълнени, независимо от протестите на Грей. — Ако си искаш булката, трябва да си я вземеш.
Един от моряците подхвърли на Били ключа от белезниците и той го пусна в джоба си. Амеран през смях започна да се моли да й позволят да отиде при съпруга си, но Били я отведе на платформата над носа на кораба и я остави там. Моряците започнаха да въртят Грей.
— Ще ви го върна! — извика Грей.
— Първо ще се повеселим! — извика Били.
Грей се блъсна в едно буре, пълно с бира, и пяната се разплиска по палубата.
— Хей, момче — извика Били, — май ще прекараш сам първата си брачна нощ, ако не внимаваш.
Амеран се разсмя толкова силно, че чак коремът я заболя. Щом Грей се приближеше към нея, моряците го хващаха и го завъртаха. Накрая той започна да ги рита и да ги блъска, изтръгна се от тях и хукна към носа на кораба. Амеран свали кърпата от очите му. Целувката им бе прекъснато от собствения им смях. Капитан Били се закиска:
— Нищо няма да направиш с тези белезници на ръцете си, момко! — той бръкна в джоба си и след миг извика: — Къде, по дяволите, е ключът?