Амеран му го показа, а после отключи белезниците и ги хвърли в морето. Всички се разсмяха.
— Намери си майстора, Грей — извика високо капитан Били. — Ще си имат работа ръцете ти!
След като ръцете му най-после бяха свободни, Грей силно притисна Амеран към себе си. После скочи на палубата, а Амеран се хвърли в разтворените му обятия.
Заедно с останалите моряци капитан Били прегради пътя им към стълбите.
— Дръж се здраво, любима — извика Грей, вдигна Амеран и се завъртя с нея.
Краката й се залюляха и тя започна да рита към стената от мъже. Някои от тя се проснаха по корем на палубата. Всички ги поздравиха с весели викове и дюдюкания, кога то те най-после успяха да разкъсат живия кордон, препречващ им пътя към стълбите, но после веднага хукнаха след тях.
Амеран се изтръгна от прегръдката на съпруга си и се затича надолу. Грей я следваше. Когато влязоха в каютата, Грей затръшна вратата и дръпна резето. После седнаха върху леглото, като се смееха и трескаво събличаха дрехите си. Докато я целуваше, Амеран започна отново да се смее.
— Миришеш на кръчма — каза тя, като игриво го отблъсна.
Грей също се засмя.
— Това никак не ме учудва, като си помисля, че ме кръстиха с ейл.
Той отново протегна ръце към нея, но тя успя да се измъкне.
— Само да не ти става навик, милорд, да обикаляш кръчмите, преди да потърсиш удоволствията на… — Амеран протегна ръка към слабините му. — Не забравяйте, скъпи лорде, че съм доста обиграна и умея добре да си служа с кинжала.
Грей обсипа врата и гърдите й с целувки.
— Нека ви напомня, лейди Карлайл, че няма да лишите само мен от удоволствие.
Дългите й въздишки говореха за щастието, което изпитва в момента. Лейди Карлайл. Тя му принадлежеше, както и той на нея. Нетърпеливите й ръце го привлякоха по-близо. Този път Грей се отдръпна от прегръдките й.
— Ако още мислиш, че мириша лошо, мога бързо да се гмурна във водата. Може би миризмата на сол и риба ще ти хареса повече, но те предупреждавам, че ще скоча заедно с теб.
Пръстите й започнаха да си играят с твърдите мускули на гърдите му, а върхът на езика й се плъзна по устните му.
— Може да пробваме някой път, когато не ни гледат толкова очи.
Грей разголи пищната й гръд и простена:
— Не мога да повярвам, че ние най-после сме женени.
Пръстите й игриво и възбуждащо започнаха да сноват по широката му гръд. Сред смях и въздишки Грей легна до нея. Като че ли минаха часове, преди да свалят и последната дреха от телата си. Вплели ръце и крака, те потънаха в сладка страст и се притискаха все по-силно и по-силно. Телата им се полюшваха в унисон, сякаш търсеха точното темпо, което щеше да свърже живота и съдбите им завинаги. Смехът им се превърна във въздишки, а нежните думи, с които се вричаха във вечна любов — в стенания на удоволствие и утолена страст.
Ръцете на Грей изгаряха бедрата й, когато той я милваше, докосвайки напрегнатата от силното желание плът. В този момент тя изпита огромно удоволствие, което неусетно я пренесе в някакъв нов, вълшебен свят.
Когато повече не можеше да чака блаженството, което й бе така добре познато, тя му помогна да проникне в нея и после цялото й тяло се изпълни с чувство на умиротворение и задоволеност. Не можеше да си представи по-божествен екстаз от този, който бе открила в обятията му.
18
Амеран стоеше до Грей и капитан Били на носа на „Лъки Лейди“, докато корабът плаваше нагоре по течението на река Ашли покрай тресавища, дървета и потоци. Отдалеч лесно биха могли да я помислят за млад моряк. Беше боса, косата й бе опъната и прибрана на врата. Беше облечена с моряшки дрехи — широки панталони и бяла риза с широки, развети от вятъра ръкави. Това облекло й беше много по-удобно от жълтата копринена рокля на капитан Били, защото й даваше по-голяма свобода, когато тичаше по палубата или по малките рифове, където спираха, за да ловят риба, да плуват и да се скрият от безмилостното слънце под поклащащите се листа на палмовите дървета.
Моряците от екипажа на капитан Били, които непрекъснато тичаха да изпълняват разни задачи, имаха същия мрачен и зловещ вид като хората на Монкес. И те бяха с големи белези и драскотини, някои имаха куки или дървени чукани вместо ръце и крака, но те пееха, смееха се и весело работеха по палубата и нито веднъж не казаха лоша дума за капитана си или за някой друг. Очите им рядко срещаха нейните, а когато това се случваше, те бързо свеждаха поглед, а някои, тя с изненада отбеляза това, се изчервяваха като малки деца, направили пакост.
Красивата природа, която ги посрещаше, бе наистина невероятно пищна, както Мартин я бе описал на бъдещите заселници през първата вечер от тяхното пътуване. Полета, покрити с буйна зеленина, с цвят на злато, наистина се простираха наоколо и ги мамеха да нагазят в буйните треви. По хълмовете, които обграждаха блатата, се извисяваха гигантски дъбове, обвити с мъх, редом с огромни борове, образувайки гъсти гори, които завършваха с храсталаци и грациозни, малки палми.