Изведнъж Амеран хвана Грей за ръката.
— Какво е това същество? — попита тя и посочи към едно животно с издължена муцуна и дълга опашка, което се плъзгаше по корем по водата през високата трева.
— Викат им алигатори — отвърна капитан Били. — Никъде другаде няма по-гаден звяр. С един удар на опашките си могат да проснат човек в безсъзнание, а с огромните си челюсти веднага могат да разкъсат тялото му. Тези блата гъмжат от тях — каза той и посочи и други алигатори, стаени сред високите треви. — Когато времето е горещо, те изпълзяват на брега, за да се попекат на слънце. Горко на всеки, който попречи на дрямката им. Веднъж видях как един от тях се повлече след един човек…
Амеран слушаше с ококорени очи.
— Изяде ли го?
— Кой кого. Алигаторът мъжа или обратно?
Грей се засмя. Амеран примигна с очи:
— Алигаторът изяде ли човека?
Капитан Били поклати глава.
— Не. Мъжът се изкатери на едно дърво и не слезе оттам, докато алигаторът не се умори да го чака- — Той се потупа по дебелия корем: — Няма по-вкусно нещо от опашка на алигатор, печена върху горещи въглени. — Амеран сви устни. — Сериозно, момичето ми. Няма по-бяло и по-сочно месо от това от опашката на алигатор — повтори той и премлясна с устни. — Една голяма чиния, пълна с такова месо, е това, което най-напред ще си поръчам, когато влезем в някоя кръчма на брега. И за да не ми присяда, ще си поръчам най-голямата чаша пунш с ром, която въобще някога сте виждали.
Грей мълчеше и гледаше пред себе си. Поселището още не се виждаше. Капитан Били бе казал, че има още четири възела. Но тя знаеше, че очите на Грей са в очакване да зърнат втората любов в неговия живот.
Амеран се притисна по-силно към него. Той се усмихна, но тя прекрасно разбираше какви чувства го вълнуват в момента. Той вече бе започнал да обмисля възможността неговият кораб да е пуснал котва тук. Освен това явно се питаше, ако не тук, къде би трябвало да е „Феър Уиндс“ в това море, безкрайно като небето над него.
— Не се тревожи, приятелю! Ако корабът ти не е тук, басирам се, че скоро ще се появи — увери го капитан Били. — Тези помияри ще зажаднеят за жени и ром, а това е най-близкото пристанище, където могат да ги намерят. Знам си аз. Нали и ние с моите хора сме се домъквали тук по същите две причини. — Той потупа късата сабя, която висеше на колана му. — И ние сме готови да посрещнем тези дяволи.
Амеран повдигна ръце над очите си, за да се предпази от слънчевите лъчи. Сламената шапка на капитан Били не можеше да я предпази от изгарящото слънце. По един от многото протоци на реката се плъзгаше най-странната лодка, която бе виждала някога. Беше дълга, тясна и почти цялата потънала под водата. В нея седяха двама мъже, които държаха в ръцете си гребла, но и те бяха най-странните мъже на света, които бе виждала. Кожата им имаше бронзов цвят, а черната им коса стърчеше като четина на главите им.
— Каква е тази лодка? — попита Амеран. — И какви са тези мъже?
— Това е пирога, а джентълмените в нея са индианци от племето естито — отговори Били.
— Индианци! — извика тя и стисна ръката на Били. — Дали няма да ни нападнат?
— Няма от какво да се боиш, момиче. Те са приятелски настроени. Тези, които създават неприятности на заселниците, са йемасите, уестите и семинолите. Но те са по на юг и се държат така, защото испанците ги насъскват. Тя пусна ръката на Грей. Той я погледна и й се усмихна.
— Няма защо да се страхуваш. Нито сега, нито когато и да е занапред — увери я той с нежни, успокоителни думи. — Аз съм с теб и се заклевам, че никога нищо лошо няма да ти се случи.
Капитан Били я побутна.
— И аз съм с теб, момиче.
Амеран се приближи и целуна покритото с бръчки лице на капитана.
— Вие ми оказвате голяма чест, сър!
Той се засмя.
— Ти оказваш чест на мен, момичето ми — каза й той и докосна мястото, където го бе целунала. — Никога няма да измия тази буза, докосната от такива сладки устни.
Амеран се засмя заедно с него. Грей се усмихна. Тя усети безкрайната тъга, скрита зад усмивката му, и се помоли „Феър Уиндс“ да е в пристанището. Съзнаваше, че Грей няма да има нито миг покой, докато отново не поеме командването на кораба си и не вдигне кралския флаг.
— Еститосите наричат тази местност Кайава — каза им капитан Били.