— Кайава — повтори тихо Амеран името. — Звучи много нежно.
— Много по-нежно от Ойстър Пойнт или Албемарл Пойнт и Чарлз Таун, все познати имена.
В това време Порша, най-добрата унищожителка на плъхове сред котките и любимка на капитан Били, скочи към него и той я взе, като я прегърна нежно. Посочи към една наблюдателница в тресавищата и им обясни, че е повдигната на колове, които са по-високи и от мачтите на кораб, за да могат часовите да наблюдават цялата река и навреме да известяват за пристигащите кораби.
Помахаха с ръце на часовоя. Той също им помаха в отговор. После насочи мускета си във въздуха и стреля. След неговите два изстрела нагоре по-реката прокънтяха други.
— Наистина би било трудно да се нападне колонията откъм морето — каза Грей след дълбок размисъл.
— Да, ако я нападнат, сигурно ще го направят откъм сушата — съгласи се с него капитан Били.
По бреговете на реката се заредиха и други наблюдателници и малки укрепления, направени от глина, тухли и греди. Избелели от слънцето мидени черупки покриваха песъчливите брегове. Пред очите им се появи висока скала. От разговорите Амеран бе научила, че след нападенията на испанците и индианците Чарлз Таун е бил преместен върху нея.
Малко по-нагоре се издигаше крепостта, тухлените стени на която бяха високи четири човешки боя. От тях се показваха оръдия, насочени към реката. На кулите стояха часовои.
— Колонистите имат собствена милиция, която е толкова добра, колкото и кралската армия — обясни им капитан Били. — Всички мъже, било търговци, дървари или фермери, се редуват да пазят селището.
Грей не сподели ентусиазма на приятеля си.
— Фермери, търговци и дървари може и да могат да пазят, но биха ли могли да стрелят с оръдия, с пушки или да въртят саби като обучени войници? Струва ми се невъзможно.
Капитан били сви рамене.
— Това, което защитават, момко, им е много по-скъпо, и поради това те не могат да се сравняват с мъже, подготвени за битки. Мисля, че те биха се сражавали много по-ожесточено, за да запазят това, което са създали със собствен труд.
Лицето на Грей запази мрачното си изражение.
— Аз бях този, който трябваше да докара пушки, оръдия и барут на тези добри хора, а също и мъже, които да ги подкрепят при нападенията. А вместо това им нося лоши новини и идвам с празни ръце.
— Нямаш вина, приятелю. Ти стори всичко, каквото можа.
Грей сведе глава.
Амеран усети мъката му. Тежеше му вината, която носеше за всички бъдещи нещастия, които биха могли да сполетят заселниците. Ако сега по реката плаваше корабът
„Феър Уиндс“, те щяха да получат мунициите, от които така много се нуждаеха. А вместо това оръдията, които те биха използвали да отблъскват нападенията, бяха в ръцете на пирати и щяха да стрелят не за да отблъскват и защитават, а за да убиват и унищожават.
— Крал Чарлз предполагаше, че скоро може да се очаква нападение от обединените сили на испанците и индианците — каза Грей мрачно. — Беше получил сведения, че испанците са привлекли бойци от някои враждебни племена на юг, близо до Флорида, и са започнали настъпление.
— Нападението, за което говориш, може и да е замислено, но ако още не се е състояло, няма да се осъществи по време на летните горещини, когато температурата е еднаква и през деня, и през нощта — каза капитан Били уверено. — Сан Аугустин е най-близкото испанско поселище и се намира на повече от месец път пеш на юг. Ако тези дяволи мислят да тръгнат към Чарлз Таун, биха го направили по време на по-прохладните месеци на годината. Нямаше да чакат, докато им се наложи да газят през тресавищата, гъмжащи от пепелянки, в чиито зъби се крие смъртоносна отрова, която убива мигновено Нито пък биха изгаряли от нетърпение в тях да се забият жилата на отвратителните насекоми, които пият кръв и пренасят треска. — Той помисли една-две минути и заключи: — Испанци и индианци никога не биха тръгнали на поход заедно, защото ще се избият един друг дълго преди да стигнат до целта си.
— Надявам се, че си прав, мъдри приятелю — каза Грей, но челото му остана намръщено.
Амеран кимна в мълчаливо съгласие. Тя с цялата си душа се молеше старият капитан да излезе прав. Ако селището на колонистите бъде нападнато през следващите няколко дни, Грей никога нямаше да си прости мисълта, че не е успял да изпълни мисията си.
Капитан Били се затресе от гръмкия си смях.
— Запомнете какво ви казах. Когато става дума за сражения и нападения, този уелсец съвсем рядко греши. Треската, маларията и дизентерията ще покосят много повече хора, отколко испанците и индианците биха си позволили да загубят.
Капитан Били посочи към няколкото редици каруци от другата страна на пристанището.