— Цялата колония е обградена с такива. Заселниците са положили големи грижи за укрепването на поселището си.
— И огромен труд — каза Амеран, която започваше да се чувства малко по-спокойна. Помисли си, че може би слуховете за война, които бяха стигнали до тях в Англия, са неоснователни.
Капитан Били посочи големите сиви мидени черупки, с които бяха застлани бреговете на реката и които блестяха на слънцето.
— Това са черупки от стриди. Не сте яли по-вкусно задушено, приготвено от тях — каза той и облиза устни. — Приятелят ми Питър Поансет, собственик на кръчмата, не може да смогне да ни го приготвя.
После посочи други големи части от брега, покрити със стридени черупки.
— Затова отначало бяха нарекли селището „Ойстър Пойнт“ — закикоти се той. — После го кръстиха Албемарл, в чест на онзи надут задник дук Албемарл, но когато му свършиха парите, го прекръстиха Чарлз Таун по съвсем очевидни причини — уелсецът се засмя още по-силно. — Обичам моя крал много и ще го защитавам до смъртта си, но и той не е безгрешен.
Грей най-после се обади. Изражението на лицето му бе станало по-весело. От сутринта насам сега бе най-близо до усмивка.
— Да, кралят прави много грешки. Иначе как би искал да посвети в рицарство един непрокопсал уелски пират?
— Пират, така значи, момче. Пират, казваш. Че за кого ли говориш? Сигурно не за този уелсец тук. Защото той е корсар на служба на Негово величество краля на Англия. При това е най-добрият корсар, който някога е плавал по тези морета. — Като каза това, той гордо изпъчи гърди. — Сър Уилям Блицън. Горката ми майка, ако беше жива, щеше да се гордее с малкия си Били. Сър Уилям Блицън — много изискано звучи, нали така?
Амеран веднага се съгласи.
— Да, звучи много благородно и достолепно.
— Точно като мен — изкиска се Били. Грей смушка Амеран.
— Попитай го кога смята да се завърне в Англия, за да бъде ръкоположен от краля официално.
— Моля? — попита тя.
Бръчките по лицето на Били станаха още повече.
— Когато дам на Монкес онова, което заслужава, ще мога да направя и добро попълнение за кралската съкровищница. Това е най-малкото, което бих извършил за краля, както и за добрия ми приятел лорд Карлайл — добави той тихо.
След малко се показаха доковете и кейовете на пристанището. Амеран се изправи на пръсти и го огледа, изтръпнала от надежда. Лицето на Грей доби напрегнат вид. Той също се опитваше да различи очертанията на „Феър Уиндс“ сред високите мачти и прибраните платна. Порша се бе настанила удобно на рамото на капитан Били. Той вдигна бинокъла си и погледна през него. После намръщено го подаде на Грей.
— Не е тук, момче.
Грей също погледна, после подаде бинокъла на Амеран, която направи същото.
— Сърцето ми бе изпълнено с толкова надежда, но умът ми казваше, че такива желания не се изпълняват толкова лесно.
Амеран продължаваше да гледа и се надяваше, че въпреки всичко ще стане някакво чудо и корабът ще се появи, но това не стана и тя също започна да въздиша.
Капитан Били я прегърна през кръста и потупа Грей по рамото с тежката си лапа.
— Ако сега не е тук, момчето ми, няма причина да си мислиш, че няма да се появи в най-скоро време.
Грей кимна мрачно.
— Може вече да са се отбивали и да са отплавали отново.
— Ако е така, все някой ще знае накъде са тръгнали — каза капитан Били. — Ще намерим кораба ти, приятелю! Наистина. Обещавам ти!
Грей здраво стисна набръчканата ръка на капитан Били.
— Ти си истински приятел, Били.
На капитана му стана неловко от изблика на нежност. Той дръпна ръката си.
— Не правя нещо, което и ти не би направил за мен — каза той и бързо посочи една прилична на укрепление група от навеси, встрани от левия бряг, като обясни, че първите къщи на заселниците били направени от глина и клони.
— Поселището много процъфтя за двадесет години, ще видите — каза им той.
Екипажът на „Лъки Лейди“ нададе силен вик, когато приближиха пристана.
Докато направляваха кораба по един тесен канал посредством дълги пръти, които стигаха до дъното, за да могат да го придвижват и насочват, капитан Били им показваше различни плавателни съдове, които бяха закотвени. Имаше няколко риболовни кораба и едно шхуна с размерите на „Лъки Лейди“. Повечето съдове бяха платноходи с една мачта и едно кливерно платно. По думите на капитана едномачтовите платноходи се строяха най-много в корабостроителниците на Чарлз Таун, защото имаха отлични мореходни качества и бяха по-яки и по-бързи от всички други морски съдове. Използваха ги в честите търговски експедиции до Антилските острови.