На дока група мъже усилено разтоварваха едномачтов кораб, а екипажът на друг такъв до него товареше усърдно стоки.
— Чарлз Таун изпраща портвайн, жито, дървен материал, катран и торове, както и щавени еленови кожи, вълчи и рисови кожи в Барбадос. Това, което не се купува там, пътува за Англия — каза им капитан Били. — От Антилските острови търговците купуват ром, захар, кокосови орехи и ананас. Очевидно е коя от двете търговски страни печели повече от сделките.
Грей гледаше към пристанището.
— Бих се осмелил да кажа, че Барбадос, а не Англия получава лъвския пай в тази търговия.
Капитан Били кимна.
— Много пъти съм чувал да казват, бе барбадосците управляват този град, а не английските лордове собственици, които са истинските му господари. Чарлз Таун наистина произвежда за тях и поради тази причина много от тях са дошли да живеят тук.
Амеран свали сламената си шапка и започна да си вее.
— Вижте! Онези индианци, които са седнали покрай стената… краката им са вързани с обща верига.
Гледката силно я развълнува. Тя се питаше какво ли бяха направили тези нещастници, за да заслужат такова наказание.
— Това наистина е тъжна гледка, момичето ми. Сигурно ще ги отведат като роби в Барбадос, за да работят по плантациите или в горите.
— Но как е възможно, след като те първи са били тук. Тази земя е била тяхна много преди да бъде взета за английската корона?
— Те не са еститоси, момиче. Най-вероятно е да са йемаси или уести, хванати, когато са шпионирали, изпратени от испанците.
— Хей, капитан Били! — чу се откъм дока силен вик.
— Това е старият ми другар по корабокрушения Бул Роулинз. Ще ви хареса. Няма по-чудесен корабокрушенец от него — каза капитанът и се засмя при спомена. — Е, когато бяхме млади, ние двамата с него подмамвахме френски и испански кораби към скалите, за да се качим на тях и да вземем златото им — намигна им той. — Все заради краля и страната, не забравяйте това. Просто е чудо, че оцелях, въпреки всичките си пороци.
Амеран размени с Грей лека усмивка и хвана капитан Били под ръка.
— Мисля, че затова си такъв очарователен злодей сега. Тя би могла да се закълне, че само сивите му мустаци прикриха избилата за втори път руменина по страните му.
— Хей, Били, по-бързо! Имам да ти разказвам новини — провикна се Бул. — Новини, за които няма да повярваш, че са истина.
Иза му хвърли въжето и той го завърза за един пилон.
— Твоят велик и могъщ приятел, оня лорд, к’во му беше името, май Карлайл, се присъединил към Монкес и заедно нападнали един французин.
Грей отвори уста, да каже нещо.
— Тихо, момче! — Били стрелна с поглед Амеран и я предупреди да не разрешава на Грей да говори. — Слезте двамата долу и аз ще разбера всичко.
Веселото му лице този път изглеждаше разтревожено.
— Слизайте сега, преди да е започнал да задава въпроси, за които не съм намислил отговори.
Грей не искаше да слезе долу.
— Всеки човек има право да се защити от обвинения, които не са верни.
Амеран го хвана под ръка.
— Хайде да направим така, както казва капитан Били. Той може да получи такава информация, каквато ти не можеш. Ела.
Грей още се колебаеше.
— Той може да разбере къде е „Феър Уиндс“ — напомни му тя.
След това Грей й разреши да го поведе надолу, но няколко пъти се обърна назад.
Капитан Били каза няколко думи на моряците от екипажа си, преди да покани Бул на кораба.
Грей крачеше нервно напред-назад из малката каюта. Амеран седеше мълчаливо и го наблюдаваше. Питаше се как е могъл старият приятел на Били да получи такава информация. Разбираше, че е имало само един начин. „Феър Уиндс“ сигурно е бил на котва няколко дни в пристанището и после, точно както се бяха опасявали, отново е отплавал в открито море. И на двамата им се стори, че бяха изминали дълги часове, когато капитан Били слезе при тях.
Грей скочи към него в мига, в който той отвори вратата.
— Какво каза Бул? Какви са новините за „Феър Уиндс“? Откъде е научил за Монкес? Какво друго знае?
— Успокой се, момче. Успокой се!
По мрачното изражение на набръчканото му лице Амеран разбра, че новините, които им носеше, съвсем не бяха добри.
Уелсецът започна, млъкна, после пак започна и така няколко пъти, преди да намери думите, които искаше да каже.
— Като че ли… Бул ми каза… От всичко, което чух…
— Хайде, Били, кажи новините! Какви са?
Капитан Били отвори бутилка ром и отпи една глътка.
— Бул бил на пристанището, когато един тримачтов платноход от Барбадос… — той въздъхна още веднъж и мълча дълго и с тревожен поглед, преди да посегне отново към бутилката. Грей отказа, когато му я подаде. — Новините са много лоши, момче. Най-добре се приготви да ги чуеш.