— Страхувах се, че е станало най-лошото. Готов съм.
Капитан Били се свлече върху един стол.
— Корабът ти не е идвал тук. Отбил се е в Барбадос и оттам е отплавал към Англия.
— Към Англия! — извика Амеран, като не вярваше на ушите си.
— Много съм изненадан, че екипажът иска да се върне там, като се има предвид миналото им — каза Грей дълбоко замислен.
Капитан Били погледна към Амеран и поклати глава.
— Не знам как да ти кажа, момичето ми, но…
— Продължавай! Какво има? — тя бе обзета от страх, от който й прилошаваше.
— Гидиън не е мъртъв.
Амеран не зададе никакви въпроси, но спомена фактите.
— Нищо не разбирам. Аз го пронизах с камата си. Видях раната. Видях кръвта, която потече от нея. Не дишаше. Не се помръдваше. Лицето му бе лице на мъртвец — тя преглътна сълзите си и продължи: — Опитах два пъти и двата пъти не успях.
Грей я прегърна силно.
— Когато той умре, това ще е от моята ръка, само от моята, защото така е писано да стане. Кажи ни другите новини — помоли той Били.
— Според капитана на едномачтовия платноход Гидиън е бил съвсем близо до смъртта, но това не му е попречило да разправя лъжите си. Точно както ти каза, момиче, той хвърля вината за всичките си злодеяния върху Грей, а той се прави на герой и показва почти фаталната си рана като доказателство.
— А аз съм представен като някакъв злостен, чудовищен убиец — каза Грей, потънал в мрачни мисли. — А какво казва за смъртта ми? Гидиън сигурно е измислил някоя много по-раздута история от факта, че ме е хвърлил на акулите.
— Да, извикал те е на дуел за управлението на кораба.
— На дуел, от който той без съмнение е излязъл победител — каза горчиво Грей.
— Да, момче. Не искал да те убива. Били сте по-близки от братя, но ти си опозорил своя крал и страната си и на него не му оставало нищо друго, освен да те прониже в сърцето.
Грей удари с юмрук по бюрото.
— И сега той се приближава към бреговете на Англия и с нетърпение чака мига, в който ще ме обяви за предател и убиец на невинни хора.
Амеран се притисна към Грей.
— Ние бяхме подготвени за възможно най-лошите новини.
Грей наведе глава.
— Аз нямам кораб. За всички, които са чули тези лъжи, аз съм мъртъв. Дори ако възкръсна по някакво чудо, в очите им аз ще остана предател на своя крал и на страната си.
— Дори и Гидиън да стигне жив до Англия, което е малко вероятно — каза тя, — независимо дали ще сочи тази или някоя друга рана, нанесена му от някой от неговите главорези, крал Чарлз никога няма да му повярва — увери го Амеран. — Кралят не е сляп за предателството и измамата на Гидиън. Той самият за малко не стана жертва на злодеянията му в миналото.
Грей подскочи.
— Трябва веднага да се върнем в Англия.
— Да, момче, ще се върнем. Заклевам се. Аз сам ще те отведа там веднага щом отстраним повредите, нанесени от ветровете и дъждовете по тялото на моята Лейди — капитан Били стана и хвана Грей за ръката. — Ще отплаваме за дома, момче, и ти ще отмъстиш за своята чест. Ще изобличим лъжите на Гидиън и като направим това, ще сложим край на предателството му веднъж завинаги.
Грей поклати глава.
— Не ме разбираш, стари приятелю. Има неща, които са много по-важен залог за честта ми.
Капитан Били не можа да го разбере, но Амеран веднага прозря кой е най-висшият залог за Грей — животът на краля му. Ако Гидиън успееше да стигне да Англия жив, той щеше да бъде един ранен герой и кой би се усъмнил, че един пострадал воин заговорничи, за да убие своя монарх. А още по-малко, че сам се готви да го извърши.
— Мога само да се моля да пристигнем навреме — каза капитан Били, когато най-после разбра причината за мрачните мисли, които измъчваха Грей.
— Ще стигнем — каза твърдо Грей след дълбоко мълчание. — Гидиън няма да бърза да нанесе удара си. Той ще заговорничи, ще сплетничи, ще подстрекава другите, така че когато всичко най-после е приключило, никой няма и за миг да се усъмни в него. Той ще пожелае да се полюбува на своята слава и да обере многобройните плодове, родени от лъжите му.
— Ще уговоря ремонта с Бул и ще видя колко време ще отнеме. Не мисля да е повече от седмица, най-много две.
— И след това ще се отправиш към Англия. — Грей доби почти весел вид. Той удари Били по гърба. — Май ми се ще да опитам от твоите алигаторски опашки и задушеното от стриди, а и горя от нетърпение да разгледам поселището. За много неща ме е изпратил тук кралят и трябва да му дам отчет за тях.
Капитан Били го погледна със съмнение.
— Няма да направиш нищо глупаво, нали, момче? Като например да разкажеш на всички в Каролина кой си.