Страховете от испанско нападение се бяха уталожили, тъй като, както капитан Били бе посочил, походът през юлските жеги през местности, пълни с тресавища, гъмжащи от насекоми, причиняващи треска, и смъртоносни пепелянки, щеше да покоси половината воини още преди да са стигнали до местоназначението си. Преселниците вярваха, че до есента ще бъдат в безопасност, а дотогава се надяваха, че ще дойдат още колонисти и ще получат оръжие, което ще замести унищоженото или отвлеченото от пиратите.
От известно време Амеран слушаше доволния разказ на Бул Роулинз, който току-що се бе присъединил към тях. Той говореше за времената, когато двамата с капитан Били подмамвали кораби към скалите и за плячката, която взимали, без да дадат и една жертва.
Грей стисна ръката й под масата и мислите й отново се върнаха към изминалите дни, в които те оглеждаха Чарлз Таун, за да съберат достатъчно информация за доклада пред крал Чарлз. Грей бе успял да научи много повече под името Джошуа Блекбърн, отколкото ако се бе представил като командир на кралската флота. Амеран бе сигурна, че ако кралят не гледаше с добро око на лордовете собственици, които вземаха много от колонията и даваха съвсем малко в замяна, той щеше да бъде съпричастен към борбите на колонистите да създадат дом за семействата си и за себе си.
Населението на колонията вече наброяваше хиляда души, които не бяха само англичани. Тук имаше и френски хугеноти от фамилиите Льогаре, Жерар и Лоран, които бяха подложени на религиозно преследване в страната си и бяха потърсили убежище в Чарлз Таун. Те бяха допринесли много за икономиката му, като бяха започнали да отглеждат пшеница и ечемик и да горят катран. В Чарлз Таун бяха дошли твърде много колонисти от Антилските острови. От Барбадос бяха пристигнали производители на захар, търговци, занаятчии, моряци, слуги и роби с имена като Алстън, Бересфорд, Гибс, Лоугън, Мор.
Амеран не можа обаче да види доказателства за хвалбите на лордовете собственици, които разправяха, че дори самият въздух в Чарлз Таун прави мъжете по-жизнени, а жените — по-плодовити. Свободните граждани, господарите и робите изглеждаха бледи и уморени, а жените — изпити и слаби. Малцина доживяваха до четиридесет години. Но децата се забавляваха много по-добре от мръсните и окъсани малки бездомници, които тичаха безпризорни по претъпканите лондонски улици. Нямаше смъртоносни епидемии, причинени от плъхове или други вредители, идващи с пренаселването, но треските и дизентерията взимаха тежък данък от колонистите.
Но като се вземе предвид всичко това, дори и привидно непреодолимите проблеми, колонистите бяха успели да си създадат едно кътче цивилизация там, където преди е било пустош. Имаше магазини, кръчми, кметство и полигон като този в Уайтхол, където милицията провеждаше учения и се упражняваше в бойно изкуство.
Плановете за театър като този на самия крал, както и манеж за конни надбягвания като в Ню Гейт трябваше скоро да бъдат реализирани. Къщите бяха облицовани с дъски от кипарис, с капаци на прозорците с щори или с двойно отварящи се рамки като в Англия; имаха огромни веранди с широки врати, които пропускаха освежителния бриз. Както и къщите в Барбадос, и те бяха строени така, че да издържат на безмилостните летни жеги и на свирепите ураганни ветрове, които често атакуваха бреговете на Каролина. Широки и удобни улици, които не бяха покрити с калдъръм, а с черупки от стриди, пресичаха града и носеха имена като Мийтинг, Броуд или Уотър Стрийте. Говореше се, че скоро ще започне строежът на великолепна църква от черно кипарисово дърво. В границите на града вече се издигаха доста двуетажни сгради. Имаше и къщи в плантациите, например Мартинс Дрийм, както и къщи със собствени кейове, вдигащи се мостове, построени върху тясната ивица земя между реките Ашли и Купър. Те принадлежаха на няколкото богати заселници, които имаха парите и слугите да обработват царевицата, граховото зърно и пшеницата и да се грижат за добитъка, птиците, овцете и прасетата.
Имаше една култура — оризът, която Грей смяташе, че ще бъде от огромно значение както за местна консумация, така и за износ за Англия. Той бе сигурен, че един ден благодарение на ориза към Каролина ще потече огромно богатство.
Един плантатор, мастър Бенджамин Робинсън, беше засял по брега на един поток шепа зърна, донесени му от Мадагаскар от един черен роб, и бе събрал достатъчно бяло зърно, за да изхрани цялата колония.
— Уверен съм, че съм готов с отговор на въпросите, които кралят ме изпрати да проуча — каза Грей на Амеран по време на третата нощ, откакто бяха потеглили назад. Стояха на носа на кораба и гледаха как звездите танцуват по гладката повърхност на океана. — Той ще остане доволен от новините, които му нося.