Амеран усмихнато го погали по бузата. Пръстите й се поспряха върху белега му, който се открояваше ясно на трепкащата лунна светлина, заливаща всичко наоколо.
— Той не би могъл да е по-доволен от теб, отколкото съм аз.
— Само да можехме сега да се прибираме към лондонското пристанище на борда на „Феър Уиндс“! — каза тъжно той. — Само да не бях излязъл такъв глупак, сляп, тъп глупак.
Тя сложи нежно пръст върху устните му:
— Стореното — сторено. Не можем да живеем в миналото.
Той стисна зъби.
— Не, не можем. Но аз трябва да направя всичко възможно бъдещето ни някога отново да не се помрачава от такива страхливи предатели! — Той удари с юмрук по токовите перила на „Лъки Лейди“. — Моля се само Гидиън да не умре на път за Англия, защото страстно желая лично да сложа край на живота му.
Амеран здраво стискаше ръката на Грей. Тя се надяваше, че Гидиън ще умре. Молеше се той да е мъртъв дори сега, в този миг, в който говореха, защото с всеки изминал ден живот той щеше да събира сили, които да използва срещу Грей, когато научи, че не е успял да убие човека, за когото бе претендирал, че обича като брат. Той почти го беше убил веднъж и тя не искаше да получи още една възможност да довърши пъкленото си дело. Измъчваше я мисълта, че не бе успяла. Два пъти се бе опитвала да затвори устата му завинаги, но напразно.
— Веднага щом пратя Гидиън в гроба, смятам да се погрижа херцогинята на Мороу да бъде завинаги отстранена от кралския двор.
— Ти наистина ще нараниш сърцето й! — пошегува се Амеран.
— Наистина бих искал раната да бъде смъртоносна — каза гневно Грей. — Над главата й са се струпали облаци от съмнение след смъртта на първия й съпруг. Дори и кралицата няма да посмее да я защити срещу обвинението в опит за убийство на краля и предателство срещу страната.
— С нетърпение очаквам да видя физиономията й, когато сложа тази прокълната брошка в нейните крака — каза Амеран и се засмя, представяйки си сцената, после потупа колана на бричовете си, където в една торбичка бе зашита брошката. — Заслужава да я продам и да раздам парите на бедните. — Тя така силно се засмя, че чак коремът я присви. — Ще им кажа, че щедрата им благодетелка е херцогиня Мороу.
По устните на Грей пробягна лека усмивка.
— Няма да ти повярват. Всички знаят, че тя няма нищо общо с любезността, благотворителността и щедростта.
— Той я прегърна силно и Амеран се притисна към него.
— Сигурна съм, че е нямало друга жена на света, която да обича някой мъж по-силно, отколкото те обичам аз — каза тя и с всичка сила го прегърна.
— Сигурен съм, че е нямало друг мъж, който да обича някоя жена по-силно, отколкото те обичам аз.
— Ние никога вече не бива да се разделяме — каза тя с тих и пламенен глас. — Никога.
Чувствата му отговаряха на нейните.
— Никога, любов моя — въздъхна тежко Грей. — Дълго се двоумях и колебах относно това, което ще ти кажа сега, но не мога да измисля по-деликатен начин от този. Човекът, който ни ожени на „Феър Уиндс“… казваше се Тим Стърлинг… той не беше…
— Зная, любими, Гидиън ми го съобщи с голямо удоволствие.
— В Чарлз Таун имаше свещеник, но ние не бихме могли да се оженим под фалшиви имена.
Амеран кимна. И тя бе мислила за това. Повдигна се, обви лицето му с ръце и целуна очите му.
— Ти си мой съпруг. Не ме интересува какво казват другите. Не бихме могли да сме повече женени, дори и самият архиепископ да бе чул клетвата ни за обич и вярност.
— Душите ни се ожениха, когато за пръв път се целунахме — ръката му погали леко корема й, който вече бе наедрял.
— Скоро ще бъдем съединени в свят брак. Обещавам ти, че това ще бъде първото нещо, което ще стане.
Радостни сълзи изпълниха очите й. Може би за тях най-после щеше да дойде времето да изпитат само щастието, което бяха открили един в друг.
Ръцете му се промъкнаха под широката й моряшка блуза.
— Предстоящото ти майчинство ти отива — каза той и нежно погали меката й плът.
— Не зная дали да се обидя или да се чувствам поласкана.
— По-скоро ще си отхапя езика, отколкото да кажа и една дума, която ще ти причини мъка. — Грей със зъби развърза връзките на ризата й и потърка с брадичка топлата й плът. — А мога да измисля и много по-добри начини, по които да употребя езика си — засмя се той и докосна с устни зърната на гърдите й. — Много ще завиждам на бебето ни.
— Има още много месеци да ми се наслаждаваш, преди да съм станала майка с бозаещо бебе в ръце.