Дори самата мисъл за това как ще държи бебето си и ще го успокоява с целувки и прегръдки я накара да потръпне от щастие.
— Никога няма да мога да ти се наситя. Ти си жената, за която мечтае всеки мъж, а може би дори би ужасила също така един-двама — добави той през смях и порой от целувки. — Никога не съм познавал жена с твоята красота, дух и проклета упоритост.
— И ако имаш късмет, никога няма да срещнеш друга, защото няма място на света, където да се скриете и да не те намеря и потърся отмъщение — добави тя и бързо го хвана между краката.
— Още колко месеца? — попита той след няколко минути.
— Какво?
— Колко време остава до раждането на сина ми? — Той погали още веднъж наедрелия й корем. — Очевидно ще бъде по-скоро, отколкото мислеше.
Не можеше да не се забележи нарасналата му гордост.
— Малкото може да излезе и дъщеря — не се сдържа да отбележи тя.
— Надявам се да не е. Моля се да не е, защото трябва да прекарам старините си в отстраняване на ухажори. — Той взе ръцете й в своите. — Най-сладкият дар, с който можеш да ме зарадваш, ще бъде дъщеря, но те моля първо да имаме четири-пет сина, за да мога да им поверя задачата да пазят честта й, а аз да мога да се наслаждавам на зрелостта си с всички части на тялото си.
— Петима сина? А аз си мислех, че старият Роули е вързан в кралската конюшня — закачи го тя.
— Старият Роули се намира точно пред теб — Грей изцвили като кон.
Устните му жадно покриха нейните с глад, който никога нямаше да бъде утолен, макар че възнамеряваха да прекарат заедно всички останали мигове от живота си.
— Кога, любов моя, ще стана баща?
— Ами, когато и аз стана майка, разбира се — тя отново усети, че се вълнува при тази мисъл.
Майка. Никога не бе произнасяла тази дума на глас, когато описваше самата себе си. Питаше се каква ли майка щеше да бъде. Страстно се молеше и се надяваше да не бъде такава майка, каквато самата тя бе имала в детството си.
Грей я притисна по-силно към себе си.
— Трепериш.
— Страх ме е — каза тихо тя.
— Страх ли те е? Ти, която можеш да въртиш кама по-добре от много мъже? — Той престана да се смее. — Ти се страхуваш? — Ръцете му плътно я обгърнаха и не я пуснаха, докато не спря да трепери. — Но от какво се страхуваш? Болките, които трябва да понесеш по време на раждането, ли те карат да трепериш така? Във всички случаи боли, но те бързо ще минат и аз няма да те оставя нито за миг, заклевам се.
— Изпитвала съм болки много по-страшни, отколкото биха могли да бъдат родилните. — Тя не разбра, че плаче, докато сълзите й не намокриха гърдите й. — О, Грей! Толкова много искам да бъда добра майка. Искам детето ми да ме обича, а не да ме съжалява, както аз съжалявах своята майка. Страх ме беше от нея. Дори понякога я мразех и й желаех злото.
— Шшт — думите му бяха като нежни милувки по косата й: — Ти ще бъдеш чудесна майка за децата ни, и за дванадесетте!
Амеран насила се усмихна.
— Дванадесет ли? Да не съм кобила за разплод?
— Ако не се биеш с пирати или не водиш война срещу враговете на краля, мисля, че това би било едно най-благородно призвание.
Амеран постави ръцете му върху корема си.
— Стигнах до заключението, че синът ни е заченат в онази нощ, когато ти ме спаси от сигурна смърт от ръцете на злия херцог. — Тя сложи ръцете си върху неговите. — Синът ни рита. Усещаш ли как се опитва да се измъкне навън?
— Май трябва да са повече от две малки крачета. Той има сила на две, дори на три бебета.
Амеран обви ръце около врата му.
— Мисля, че трябва да ме отнесеш до долу. Чувствам се доста слаба.
Лицето на Грей пребледня.
— Какво ти е? Зле ли ти е, любима? Усмивката й й изневери.
— Отслабнала съм не от болест, а от желание по теб. И ако не ме заведеш веднага в каютата ни, моряците на вахта ще могат да разкажат на останалите една много интересна история.
Грей я залюля и я повдигна, после с тежка въздишка отново пусна краката й на палубата.
— Забравих, че ядеш за двама. Може би ще е по-добре ти да ме отнесеш долу.
— Може би ще е по-добре да спите с капитан Били и с Порша, лорд Карлайл — пошегува се тя и с надменно вирната глава избяга долу.
Когато Грей най-после я настигна, той я взе на ръце и със смях я понесе по коридора. Ритна с крак вратата на каютата, после я залости с резето.
— О, Грей, толкова те обичам.
Той легна върху купчината смачкани завивки и все така нежно свали блузата от раменете й и смъкна бричовете от краката й. Устните му се впиха в сладката плът пред него, а очите му се любуваха на най-прекрасната гледка, която някога бе виждал.
Грей долепи ухо до корема й и когато тя го попита какви звуци чува, той й каза да пази тишина. Чу го да въздиша и след няколко секунди той промълви нещо неразбираемо.