— С какви глупости пълниш главата на детето ни? — попита тя със смях.
— На сина ни — поправи я той. — И аз започвам да вярвам, че в утробата ти растат повече от двама.
Тя с обич го погали по лицето.
— Щом ще са така чудесни като теб…
Целувката му потърси душата й и това, което се криеше под нея. Тя не можеше да се насити на устните му, нито да отрече бушуващия глад, който се надигаше в нея независимо от положението й.
Грей зарови ръка в косата й. Пръстите му потънаха в черните й кичури. Той отново легна върху леглото, като я взе със себе си. Тя бе седнала върху него. Наведе се и копринено меките й набъбнали гърди се докоснаха до твърдата му гръд. Амеран опря с тих смях извитите си форми към мъжките му очертания и бавно се притисна към него, като нарочно го възбуждаше и предизвикваше, сигурна, че сладката им страст скоро ще бъде утолена.
— Ще ме обичаш ли още, когато бедрата ми се налеят от бременността?
— Безспорно, тъй като тогава ще имам повече неща да обичам и да им се наслаждавам.
Силните му, горещи като огън ръце се плъзнаха по тялото й. Опипваха всеки сантиметър от плътта й с наслаждение. Допирът им я накара да потрепери от желание и тя още веднъж усети, че я обхваща огън, който може да бъде потушен само от Грей. Кръвта, която течеше във вените й, закипя при познатата интимност.
Тялото й се стопи някъде вътре в неговото. Жизнените им сили подхранваха блаженството им, породено от съюза им и от страстното желание, което отново се надигна у тях.
Грей въздъхна и изстена. Ръцете му внимателно я обгърнаха и я положиха отново на леглото. Тя усети, че той затвори очи върху гърдите й, и също се отдаде на сладката омая, породена от любовта им.
— Кораб на хоризонта! — извика чевръстото момче, което се изкатерваше по мачтата всяка сутрин, по обяд и надвечер и съобщаваше новините на капитана. Капитан Били се изкачи по стълбичката, от която можеше да се види океанът, и огледа водната шир през бинокъла си.
Амеран и Грей стояха долу в очакване, с надежда, че въпреки всичко „Лъки Лейди“ е открила големия британски господар на моретата.
— Над него се развява черният флаг на морските разбойници.
Надеждите на Амеран бързо се стопиха и по въздишката на Грей тя разбра, че и той споделя чувствата й.
— „Феър Уиндс“ трябва да е вече близо до Англия — каза той с примирение.
Капитан Били изрева радостно:
— Това е онова мръсно копеле Монкес!
Мъжете се развикаха весело, започнаха да ръкопляскат, а няколко моряци започнаха да танцуват по палубата. Амеран имаше чувството, че сърцето й падна в петите. Капитан Били слезе. Все още се смееше.
— Този път няма да се измъкне, нали, момчета?
Моряците му още по-силно се развикаха.
— Ще го пратим на дъното, където му е мястото.
Капитан Били вдигна юмрук високо над главата си.
— Ще му дадем такъв урок, че ще го помни, докато гори в ада!
Моряците хванаха капитан Били и го завъртяха няколко пъти.
— Пригответе се, момчета. Мастър Старуел, вдигни френския флаг. Ще го накараме да мисли, че идва още една лесна плячка.
Моряците хукнаха да изпълняват заповедите на капитана си.
Капитан Били даде знак на Амеран и Грей да слязат долу. Докато вървяха по коридора, той не преставаше да си подсвирква и да си тананика.
Лицето на Грей бе потъмняло от тревога, докато капитан Били разстилаше картите на бюрото си.
— Ти и моряците ти бързо ще се справите с Монкес, в това няма съмнение — започна Грей, като подбираше внимателно думите си и говореше бавно. — Но забрави ли, добри ми приятелю, че този дявол има цял арсенал от оръдия и пушки, взети от „Феър Уиндс“?
— Нищо не забравям, момче. Нищо — каза капитанът весело, докато разглеждаше картите си. — Сега според моите изчисления трябва да сме тук — той посочи една точка по средата на океана.
Амеран не можеше повече да мълчи.
— Но това ще бъде една истинска кървава баня!
— Да, момичето ми, но не нашата кръв ще изтече в морето. — Той продължи да се усмихва. — Не ме гледай така, като че ли съм някакъв смахнат нещастник. Това се отнася и за теб, момчето ми. Не съм се простил с малкото здрав разум, който притежавам. Нито пък съм се натряскал с ром — смехът му прозвуча като рев. — Няма да нападаме това мръсно копеле! Ще бягаме от него като дявол от тамян.
Амеран се питаше какъв ли точно план бе намислил капитан Били. Знаеше много добре, че уелският корсар не дължи славата си на това, че бяга от сражения. Гледаше как Грей внимателно разучава картите. Не можа да разбере защо изведнъж озадаченият му вид се смени с лека усмивка.