— Близо сме до този малък риф тук — каза той и посочи най-северния остров от една дълга верига малки островчета сред океана. — Погледни какво го обгражда — скали и коралови рифове — каза Грей и кимна с усмивка.
Капитан Били се засмя.
— Тези скали са раздирали коритата на много заблудени кораби.
Амеран погледна картата, като не знаеше какво точно би трябвало да види. След това бавно започна да разбира какво точно е намислил капитан Били.
— Това копеле ще се натресе на рифовете и няма да мръдне оттук с всичките си проклети оръдия, които носи на борда си — обяви капитан Били уверено.
— А „Лъки Лейди“? Това не представлява ли опасност и за нас?
— Не и когато капитан Били Блиц е на руля! — увери я Грей.
— Така добре познавам тези рифове, момичето ми, че мога да стигна до тях и в тъмна като в рог нощ — увери я уелсецът. — А и корабът е толкова лек, че само ще се приплъзне над тях.
Амеран и за миг не се усъмни в думите на капитан Били, но все пак мисълта за ново стълкновение с кръвожадния Монкес я накара да настръхне.
— Онези негови дяволи, които могат да плуват бързо и добре, ще успеят да стигнат до острова — каза капитан Били и лицето му придоби суров израз. — Но съдбата им няма да е по-добра от тази на бедните заселници, тъй като няма откъде да вземат храна на този каменист остров, а единствената вода е тази, която ги заобикаля. — Той изви устни в жестока усмивка. — Няма да им остане нищо друго, освен да се избиват един друг или да се самоубият.
Амеран не изпита съжаление към главорезите. Тя се надяваше, че духовете на заселниците ще дойдат да ги преследват и ще направят края им още по-кошмарен и ужасен.
— Жалко, че капитан Монкес няма да може да се присъедини към хората си — отбеляза капитан Били.
— Какви планове имаш за него? — попита Грей.
— Не че искам да го направя. Просто ще стане така — каза капитан Били, докато навиваше картите си. — Нищо няма да зарадва старото ми сърце повече от възможността да го нарежа на парчета и да го хвърля на акулите, но плановете ми за него са далеч по-благородни. — Той бавно се усмихна. — Капитан Монкес ще пътува с нас до Англия.
Амеран притисна с ръка корема си.
— Ще бъде на борда на „Лъки Лейди“?
Капитан Били я прегърна.
— Не се страхувай, момичето ми. Той ще бъде с белезници и вериги, прикован към мачтата, за да може винаги да ни е под око. Трябва да е с нас, когато влезем в пристанището на Лондон.
Амеран не се съгласи.
— Да, предполагам, че трябва да му се потърси отговорност за злодеянията, които е извършил. Но аз бих се чувствала по-спокойно, ако знам, че завинаги е останал далеч от нас.
— И за мен би било по-справедливо да го хвърлим на акулите, момичето ми. Но ако искаме да докажем, че Грей е невинен, и да изчистим името му от мръсните дела, в които Гидиън го обвини, нямаме друг избор, освен да го вземем с нас, за да посочи истинския касапин с окървавения си пръст.
По лицето на Грей се изписа съмнение.
— Не мога да си представя, че Монкес ще дойде да ме защити.
Капитан Били се засмя.
— Монкес ще те защити, защото по този начин ще запази собствената си глава. — Той спря да се смее и в очите му блесна омраза. — А когато признае истината на краля и посочи истинския престъпник, аз лично ще го екзекутирам със собствените си ръце.
До този момент Амеран бе забравила, че ръцете на стария Били са изцапани с кръвта на неговите жертви. Въпреки това тя не се страхуваше от него. Неговата огромна привързаност към Грей я караше да го обича още повече. Той бързо се усмихна веднага щом забеляза, че тя го гледа.
— Не съм ангел, момичето ми, и съм готов да призная дела, от които не съм особено горд. Но все пак не мисля, че ще отида в ада. Око за око, а след това, което Монкес направи с онези бедни мъже, жени и деца, той заслужава да умре от най-ужасна и бавна смърт. — Зъбите му блеснаха. — Но аз няма да удължавам агонията му. Ще го направя бързо, няма да губя време да го предам в ръцете на Сатаната.
— Не се тревожи, Амеран. Капитан Били знае какво прави — каза й Грей, докато се изкачваха след него по стълбите към палубата.
Амеран с обич го погали по бузата.
— Не се страхувам. Ако ти вярваш в плана му, аз също ще го приема безрезервно.
Застанаха на носа. Капитан Били стоеше с ръце на гърба си, Грей — с ръце на бедрата си, а Амеран бе скръстила нейните пред гърдите си. Стояха и чакаха… Чакаха.
— Чудно ми е, че още не са ни забелязали — каза Грей по-късно следобеда.
— Сигурно всички са се вцепенили от рома, който са погълнали снощи — каза капитан Били. — Имайте търпение. Всичко ще се нареди, когато най-после ни забележат и се насочат към нас.