Моряците от екипажа на „Лъки Лейди“ бяха по местата си и чакаха заповеди.
Капитан Били извика на навигатора си, мистър Фенуик, и му махна да се присъедини към тях на носа.
Фенуик, с голи гърди, покрити с яки мускули, внимателно слушаше капитан Били, докато той излагаше плана си. Лицето му грейна от радост като на малко дете, когато капитанът приключи с изложението на плана си.
— Планът ви ще хареса на хората, сър. Той е най-добрият, който някога сте правили!
— Жалко, че всички оръдия ще потънат на дъното на морето и никой няма да може да ги използва — каза Амеран замислено. — Колонистите сега може и да са в безопасност, но когато се захлади, ще стане така, както казва капитан Били, враговете ще се отправят от юг срещу тях.
— Дяволският кораб няма да потъне толкова бързо, момиче. Ще имаме достатъчно време да спасим оръдията.
Грей се засмя.
— И доколкото те познавам, Били, ще имаме достатъчно време да съберем и всичко останало.
Капитан Били се засмя и взе в ръце една от котките, която се мотаеше в краката му.
— Можем да бъде сигурни, че Гидиън добре е заплатил за услугите на Монкес. Е, аз само ще се постарая да го освободя от новопридобитото му богатство. Освен това няма да може да го похарчи там, накъдето се е запътил.
Той притисна котката към бузата си, заби нос в гъстата й черна козина с оранжеви петна и добави:
— Ако е имал късмет, Монкес сигурно е направил един-два пиратски набега, откак се раздели с Гидиън. Не мога да си представя по-чудесен дар за краля от главата на най-ужасния пират, поставена на сребърен поднос, и няколко сандъка с жълтици в добавка.
Амеран посочи към морето:
— Гледайте! — извика тя и примижа срещу слънцето.
Грей кимна с усмивка.
— Страхотен си, Били!
— Сменя курса си! — радостно обяви капитан Били. — Корабът е наш, момчета! Мистър Фенуик!
— Да, сър!
— Мистър Фенуик, дръжте този курс. Продължавайте така, все едно, че нищо не се е случило — нареди той и продължи да наблюдава през бинокъла си. — Гледай, момче! Вдигнаха флага на флотата на негово величество краля! — Той продължи да се усмихва, но гласът му стана сериозен. — Точно както преди. Добре си е научил урока, който Гидиън Хорн му е предал.
Амеран усети, че гърлото й се сви. Както и преди, корабът, който плаваше под френски флаг, нямаше причина да бяга, тъй като му предстоеше да се срещне със съюзник. У нея все още бе жив споменът как френският екипаж беше посечен с дива жестокост. Радостта и успокоението им мигновено се бяха сменили с ужас, когато разбраха, че ще бъдат заклани от врагове, маскирани като приятели.
Амеран хвана ръката на Грей и здраво я стисна. Ако планът на капитан Били успееше, нямаше защо да се страхува, но ако пропаднеше…
Тя затвори очи, за да прогони ужасните видения. Капитан Били изглеждаше така, като че ли щеше да се пръсне от напрежение. Но гласът му остана спокоен.
— Мистър Фенуик, пригответе се да обърнете курса в момента, в който ви дам заповед.
— Искаме само да останем извън обсега на оръдията — обясни й Грей тихо.
Амеран разбра както означава очакването, което все по-ясно личеше от изражението на Грей. Тя се опита да успокои собствените си тревоги с мисълта, че пъклените дела, извършени срещу екипажа и пасажерите на „Феър Уиндс“, щяха скоро да бъдат възмездени. Надяваше се и се молеше това да е резултатът от плана, който бе замислил капитан Били.
— Настигат ни все по-бързо — извика мистър Старуел.
Сърцето на Амеран подскочи.
— Значи тъй, мръсните кучи синове ни следват по петите, а? Мислят, че сме лесна плячка! — изсмя се капитан Били. — Точно това очаквах от онова гадно копеле и много се радвам, че не ме разочарова.
— Стори им се, че минаха часове, преди капитан Били да даде заповед за промяна на курса.
Корабът бързо и гладко направи широка дъга.
— Отлично, мистър Фенуик! Отлично! Вдигни всички платна, Иза!
— Да, господин капитан!
Над главите им заплющяха издутите от вятъра платна.
Амеран не сваляше очи от пиратския кораб и едва дишаше, защото той се приближаваше все повече и повече. Грей също гледаше натам. Лицето му беше спокойно, без нито следа от страх.
Капитан Били се удари по корема.
— Тези дяволи мислят, че са ни накарали да бягаме! Наистина! Сега ще им дадем да се разберат.
— Наистина ще им дадем да се разберат — каза Грей, който не сваляше очи от кораба на Монкес. — Опънал е всички платна и бързо се приближава.
— Ела ми, копеле! — изръмжа капитан Били и сви юмруци. — Ела де! Ела ме вземи! Нали ме искаше? Ха ела сега и ме вземи!