Вятърът стихна. След това отново задуха с още по-голяма сила. Малкият риф най-после се появи. Слънцето се бе скрило зад гъсти облаци.
Изведнъж се чу силен залп. После втори, трети и още много. В дирята на „Лъки Лейди“ започнаха да изригват водни гейзери.
— Как мислиш, момче, дали се досеща, че няма да го посрещнем с отворени обятия? — изсмя си капитан Били.
— Изглежда е така, капитане — съгласи се Грей и смехът му прозвуча сериозно.
Капитан Били взе кормилото от Фенуик.
— Още ли е встрани от кърмата ни? — попита той Грей.
— Да, капитане.
Капитан Били безупречно прекара кораба през пълните с рифове води. Амеран надничаше иззад перилата в очакване корпусът на кораба да бъде раздран.
— Монкес продължава да напредва, сър — извика Старуел откъм палубата.
— Да! Да! — извика капитанът на „Лъки Лейди“. — Стигни ме, ако смееш!
Амеран притаи дъх. Грей здраво стискаше ръката й.
— Изненадана съм, че Монкес още не е разбрал защо избрахме този курс.
— Ласкаеш дявола, момиче. Той не е чак толкова умен.
Амеран започна да се моли Монкес да не играе по-хитро от тях играта на котка и мишка, която бяха избрали.
— Ще се чувствам по-спокоен, ако слезеш долу и останеш в каютата до края на сражението — каза й Грей със спокоен глас, но с очи, пълни с тревога.
— А аз ще бъде по-спокойна, ако остана до теб — каза му тя твърдо.
Грей кимна примирено и замълча.
Оръдията започнаха все по-често да гърмят. Силни пръски морска пяна обсипаха палубата. Амеран стисна ръката на Грей. Черният кораб бързо се приближаваше към тях.
В този момент капитан Били вече не се смееше. Беше започнал да ругае. По лицето му се появиха повече бръчки от тези, които бе получил от слънцето и морските ветрове. Мустаците му, покрити с капчици пот, бяха щръкнали войнствено. Бавно и решително той водеше кораба по курс, който би донесъл нещастието на всеки друг, не така способен като него капитан. Моряците му стояха по местата си, готови да се хвърлят в бой в мига, в който чуят командата му.
Водата бе толкова кристално чисто, че коварните рифове с остри краища като че ли всеки миг щяха да изскочат на повърхността. Приличаха на планински върхове, които се издигаха от морското дъно. Амеран се питаше още колко време капитан Били би могъл да провира кораба през тези коварни и остри върхове. При всяка вълна, която се разбиваше в носа на кораба, тя бе сигурна, че корабът ще получи пробойна, че корпусът му ще бъде разсечен на две, но той продължаваше грациозно да се плъзга по повърхността, направляван от опитната ръка на капитана.
Не откъсваше поглед от черния кораб, който носеше смърт и проклятие. Молеше се „Лъки Лейди“ да не стане една от хилядите жертви, изпречили се на неговия път. Сърцето й биеше все по-бързо и по-бързо. Усещаше как стомахът й се свива в очакване и от страх. Представи си за миг какво ще стане, ако планът на капитана не успее и Монкес ги победи, но после бързо прогони тези мисли от главата си. Даде си сметка, че злодеянията на Монкес не бива да бъдат възнаградени с още една победа.
После започна да диша по-спокойно. Питаше се дали сенките, които залязващото слънце хвърляше, си играят със зрението й, или наистина корабът на Монкес забави ход и започна да изостава все повече.
— Удариха се, капитан Били! Удариха се в рифа! — извика Иза от наблюдателния пост на мачтата.
Моряците нададоха весели викове и бързо разпространиха новината помежду си.
Капитан Били вдигна очи към небето:
— Благодаря ти, Спасителю мой!
Амеран имаше чувството, че от раменете й падна огромна тежест. Тя се хвърли към Грей, който я прегърна.
— Нито един друг мореплавател освен теб, Били, не би могъл да извърши невъзможното — каза Грей на стария си приятел с усмивка на облекчение и го потупа по гърба.
— Трябва да си признае, че получих и малко помощ, момче — каза той и още веднъж вдигна очи към небето. — Не можеш да си представиш какво обещах, за да могат тези стари ръце да държат здраво руля, но аз ще изпълня всяко едно от обещанията си. Наистина. — Умореното му тяло започна да се олюлява. — Късметът на Били Блиц проработи още веднъж. Може би живея по-праведен живот, отколкото предполагах.
Грей посочи зад тях. Кърмата на пиратския кораб бе започнала да потъва.
Капитан Били отново стисна здраво руля и насочи кораба си през една пролука между рифовете към безопасни води. Той направи голям кръг, като се стараеше „Лъки Лейди“ да попадне откъм лявата страна на пиратския кораб, като все още внимаваше да е извън обсега на оръдията и мускетите.
— Дръж руля, Грей, и давай право напред.
— С удоволствие, капитане.