Капитан Били секачи на мостика и с всичка сила изрева:
— Нали ти трябвах, Монкес? Тук съм! К’во ще пра’иш сега! Кажи де!
Хората му започнаха да се смеят, а екипажът на Монкес ругаеше яко.
Капитан Били се смееше все по-силно и по-силно и размахваше ножа над главата си.
— Ела тук, испански езичнико! Бий се с мен като мъж! Чакам те.
Амеран не сваляше очи от дяволския кораб. Няколко от пиратите вече бяха скочили във водата и отчаяно плуваха към малкия риф.
— Изобщо не се досещат, че плуват към смърт, по-сигурна от тази, ако бяха останали на кораба си да се бият или да потънат с него — каза й Грей, а в гласа му нямаше и следа от угризение, а само омраза и горчивина.
Амеран го хвана за ръка. Знаеше, че той би желал да ги убие със собствените си ръце един по един, за да е сигурен, че са мъртви и че е отмъстил за смъртта на кралските моряци.
Тя бързо изрече една благодарствена молитва и се приготви за предстоящото събитие — срещата й лице в лице с Монкес.
— Иза, вземи петима от най-добрите моряци и доведи Монкес при мен — нареди капитан Били.
Иза се засмя:
— С голямо удоволствие — каза той и посочи петима мъже, като ги повика по име.
Скоро моряците се отправиха към потъващия пиратски кораб с една дълга лодка.
Веригите и белезниците за Монкес вече бяха приготвени, когато те се върнаха.
— Почти не се отбраняваха — каза един моряк със зловещо лице, покрито с безброй белези от сабя. — Екипажът му се надпреварваше да скача през борда. Бяха го оставили да брои парите си сам на кораба.
Екипажът на „Лъки Лейди“ завика и засвири, когато поведоха Монкес по палубата. Капитан Били се поклони престорено на своя враг.
— Много съм щастлив, че мога да угодя на желанието ви да се видим.
Монкес запази мълчание, докато не видя Грей и Амеран. Тогава бронзовото му лице пребледня и той едва намери сили да изрече:
— Но вие бяхте мъртви! И двамата!
Грей се усмихна студено.
— Или грешиш, или сега пред теб стоят две привидения.
Кръглите очи на Монкес се спряха на Амеран.
— Казах на Гидиън, че си дяволско изчадие. Казах му да те убие!
Амеран го изгледа с очи, пълни с омраза.
Грей го прокле и се отправи към него. Отначало Амеран си помисли, че ще го удуши с голи ръце, когато го хвана за гърлото.
— Мисля, че си взел нещо, което е мое — каза той и издърпа от врата на пирата кръста, покрит със скъпоценни камъни.
Грей се колебаеше. Амеран разбра, че той се чудеше дали да не отнеме нещастния живот на Монкес веднага. Вместо това той спокойно се отдалечи и даде огърлицата на Амеран.
Тя не я сложи веднага на врата си. Преди да направи това, трябваше да я почисти, докато миризмата на Монкес не се изличи. Тя здраво я стискаше в ръцете си. Никога вече нямаше да се раздели с нея, нито с Грей.
Капитан Били ги наблюдаваше през присвитите си очи.
— Така значи! Щял си да изчистиш океана от мен, а? Да ме намериш и да си получа заслуженото, така ли, зализан дяволе? — Капитан Били крачеше напред-назад покрай него. — Май дните ти на морска напаст свършиха, а, приятелче?
Монкес мълчеше. Стоеше и гледаше капитан Били с изпълнени с омраза очи.
— Преди си се измъквал от ръцете ми, испанецо, но този път няма да ми избягаш.
— Ако си решил да ме убиеш, убий ме сега. Не желая да те слушам — каза му Монкес със спокоен и безразличен глас.
Капитан Били го сграбчи за раменете.
— Ще те убия, когато всичко е готово, не преди това и едва ли точно когато ти ми дадеш позволение да го направя.
Монкес сви рамене.
— Защо не ме остави да умра на пустинния остров с екипажа ми?
— Защото имам далеч по-благородни планове за теб — каза капитан Били и намигна. — Сложете му веригите, момчета.
Монкес напразно се съпротивляваше. Краката и ръцете му бързо бяха оковани, а после го завързаха за мачтата и заключиха веригата.
— Мистър Фенуик, приближете се до борда на потъващия кораб. Няма да оставим цялата тази плячка да потъне на океанското дъно, и то след като сеньор Монкес така се е потрудил да я събере за нас.
Монкес изгледа капитан Били зверски.
— Много е възможно да се окажа за вас по-ценен жив, отколкото мъртъв.
Капитан Били сви рамене.
— Май това ми прилича на молба да си запазиш живота.
— Няма да те моля — каза твърдо Монкес.
— Да, приятел, и аз мисля така. Но дори и да бе ме помолил, нямаше да проява по-голяма милост, отколкото ти прояви към нещастните мъже, жени и деца, които погуби.
Монкес се засмя:
— Спечелил съм си славата!
— И аз също, и най-добре не забравяй това, дяволе!
По начина, по който той посягаше все към ножа си, Амеран разбра, че и той с удоволствие би екзекутирал Монкес на мига.