Капитан Били бе застанал пред затворника си със скръстени на гърба ръце. След дълго преднамерено мълчание той му каза:
— Ти може би действително ще бъдеш по-ценен жив, отколкото мъртъв.
Жестоката уста на Монкес се изкриви в усмивка.
— Моят крал ще плати чудесен откуп, ако се върна жив в Испания.
Капитан Били помълча малко.
— Повече, отколкото би дал моят, ако му занеса главата ти на сребърен поднос?
— Определено повече. Аз съм донесъл на Испания голямо богатство.
Капитан Били кимна.
— Преди да прибера откупа, искам да ми свършиш една работа.
— Не мога да ти откажа — каза Монкес примирено.
— Точно така.
Монкес слушаше внимателно, докато капитан Били му обясни какво точно очаква от него в замяна и се съгласи без колебание.
— Гидиън Хорн не ми е приятел. Би забил веднага ножа си в гърба ми, ако му дам тази възможност. — Той погледна лукаво към Грей. — След като направя това, за което ме молите, и след като получите откупа за живота ми, ще бъда ли свободен да се върна в Испания?
— Да не мислиш, че ми се ще да останеш в Англия? — попита капитан Били.
Двамата пирати се разсмяха.
— Не ти ли е малко мъчно, че ме залови, капитан Блиц?
Били му отвърна на шегата.
— Че защо да ме натъжава залавянето ти, след като толкова много рискувах?
Монкес седна на палубата.
— Заслужаваш достоен противник, а когато мен ме няма в морето, няма да имаш повече такъв.
Капитан Били го изгледа внимателно.
— Не мисля, че дълго ще отсъстваш, приятелю.
Монкес се усмихна.
Капитан Били се обърна и намигна на тези, които гледаха.
Амеран бе сигурна, че зад привидно доброто настроение и разговорите за откуп и възнаграждение, Били щеше да разреши на Монкес да живее само докато даде показания за вината на Гидиън. После той, капитан Били Блиц, щеше да осъществи отмъщението си заради всички мъже, жени и деца, чиито страдания бяха доставили такова удоволствие на Монкес. В очите на капитан Били имаше особен блясък, докато си разменяше реплики с Монкес. В този блясък прозираше смъртта, която той хладнокръвно и коравосърдечно сам щеше да донесе на стария си враг.
20
Нел стоеше на входната врата на къщата си в Пал-Мал, взираше се в гостенката си, изтръпнала от ужас, и не вярваше на очите си. Беше се разбудила съвсем, независимо от късния час, а брадичката й бе увиснала чак до бието на зелената дантела, която обрамчваше врата й. Бузите й бяха изгубили руменината си и тя изглеждаше така, като че ли е споходена от привидение.
— Не може да бъде! — прошепна Нел през смях и сълзи и сложи ръце на устата си. — Не може да бъде! — повтори тя.
Амеран излезе от мрака.
— Може, и е истина. — Тя свали вълнената си червена шапка и разтърси косите си. — Под тези панталони и под тази моряшка риза съм аз, твоята стара приятелка.
Амеран се огледа предпазливо. Нямаше нищо друго освен каляската, която я бе докарала до Пал-Мал. Кочияшът, старият моряк на капитан Били — Фенуик, бе получил нареждане да чака, докато посещението й завърши.
Нел я хвана за ръката и я издърпа вътре:
— Предполагам, че не искаш да те видят.
Амеран за последен път погледна зад гърба си, преди вратата да се затвори. Площадът беше пуст. И все пак тя изпитваше неприятното чувство, че още някой освен мистър Фенуик я наблюдава.
Още щом бе слязла от „Лъки Лейди“, който бе застанал на котва на Лондонското пристанище само през няколко кораба от „Феър Уиндс“, се бе сблъскала с един дух, който се бе появил от миналото й да я изплаши с острия си поглед и белезникаво-червената си маска от белези, останали от едра шарка. Той не каза нищо. Дори не повдигна и веждите си. Но тя не можа да не си помисли дали Тони Трембъл я бе познал, както тя го бе познала.
Нел дълго я притиска в прегръдките си, обляна в сълзи.
— А слугите? — прошепна Амеран, като влязоха в преддверието, където един мраморен фонтан изливаше водата си в малко басейнче, пълно със златни рибки.
Нел залости вратата.
— Всички се пръснаха насам-натам вечерта. Сама съм. Джейн и Чарли са в Уиндзор заедно с мисис Търнър и учителя по езда — каза тя, въздъхна тежко и лицето й помръкна. — Надявах се да се позабавлявам тази вечер, но плановете ми излязоха погрешни, когато тази германска свиня настоя Чарли да я посети тази вечер.
Нел я обгърна с ръце и я притисна силно към себе си.
— Сега се радвам, че поиска това — каза тя и докосна ръката й, рамото, бузите и косата й, за да се увери, че това наистина е тя. — Мислеха, че си мъртва. Казаха ми, че си се удавила.
Амеран се усмихна мрачно.
— Има такива, които биха искали да вярват в това и направиха всичко възможно, за да стане.