Нел й зададе безброй въпроси.
— Как, кога… от колко време… Защо не дойде при мен преди.
Амеран положи всички усилия, за да остане спокойна.
— Слязох от кораба само преди час.
— Какъв кораб? „Феър Уиндс“ е тук от… — Нел нервно си вееше с ветрилото. — Ела, седни, преди да съм припаднала.
Тя я дръпна да седне на дивана, а тя самата се отпусна на яркочервените възглавници. После отново скочи на крака.
— Чакай, почини си. Сигурно си умряла от глад. Ще отида да приготвя нещо. Има достатъчно храна, особено след като кралят ще вечеря другаде тази вечер.
Амеран не се опита да я спре. Знаеше, че няма никакъв смисъл да се опитва да го стори. Вместо това я изчака да се върне с голям сребърен поднос, отрупан с храна и напитки.
След като остави подноса върху една масичка от палисандрово дърво, Нел седна и притаи дъх. Наля и на двете по чаша портвайн.
Амеран лакомо се нахвърли върху виното и храната, а Нел я гледаше изненадано.
— Апетитът ти доста е пораснал — отбеляза тя и й наля още вино, а после я огледа с доброжелателно съмнение. — Значи все пак е вярно това, което се говори — че морският въздух увеличава апетита.
Амеран кимна.
— И прави жените по-плодовити.
Нел извика от радост. После лицето й изведнъж се натъжи и тя привлече Амеран в прегръдките си, като за малко не обърна подноса.
— О, горкичката ми! О, мила моя! Горкичката! Колко е тъжно, че лорд Карлайл никога няма да може да се порадва на плода на вашата любов! — Тя здраво стисна ръката й. — Сигурно е голямо щастие, че в теб е останала частица от него в бебето ти, въпреки че него вече го няма на този свят.
Амеран не можа да се сдържи да не се разсмее.
— Не е така, както мислиш. Грей е толкова жив, колкото и аз:
Нел пак започна да си вее с ветрилото и да отпива големи глътки портвайн.
— Искаш да кажеш, че и той не е мъртъв? Никога не съм чувала по-прекрасни новини! Не знам дали сърцето ми ще издържи! — Тя сложи разтрепераната си ръка на гърдите си. — Трябва да ми кажеш всичко. Недей да пропускаш нищо. Дори и най-малката подробност.
Амеран си пое дълбоко дъх и започна разказа си.
Големият сребърен часовник върху камината отброи час, после втори, а тя още разказваше приключенията си на своята приятелка.
Нел мълчеше, докато Амеран разказваше. Само от време на време въздъхваше или стенеше, протягаше ръка към гърлото си, слагаше я на сърцето си или поглеждаше към тавана, докато слушаше ужасните подробности. По лицето й се появиха много бръчки и криви гримаси, но най-накрая те отстъпиха място на усмивка и облекчение.
Когато Амеран завърши разказа си, по дребното лице на Нел се стичаха сълзи. Тя не можеше да свали ръце от врата на Амеран.
— Наистина е чудо… чудо, че си жива.
Амеран кимна тържествено. Тя наистина бе понесла такива мъки, че малко бяха останалите живи след тях, които да могат да разкажат.
— Кралят бе толкова разстроен през последните няколко седмици. Той се чувства лично виновен за това, което се е случило. На плещите си усеща огромна вина. — Ръката на Нел още по-здраво стисна нейната. — Все пак ти бе негова дъщеря и Грей му бе по-близък и от синовете му. — Тя наля още портвайн. — Кралят изобщо не се изненада, като му казах какво беше намислила. Каза, че той се е съмнявал в това, като е разбрал, че си изчезнала от двореца. — Усмивката на Нел изчезна. Тя още по-здраво стисна ръката на Амеран и възкликна: — Ах, този проклет Гидиън Хорн! С нетърпение очаквам да видя физиономията му, когато се изправи лице в лице с мъжа, когото не очаква никога повече да срещне.
Амеран кимна, но не каза нищо. Тази среща бе неизбежна. В противен случай Грей никога нямаше да може да измие позорното петно от името си. Но това не я караше да очаква мига на срещата с по-голямо нетърпение.
— Никой не вярва на лъжите на Гидиън, а кралят — най-малко — каза Нел на Амеран, като изпи третата си чаша.
— Грей много би се успокоил, ако можеше да чуе това.
— Той сигурно не е мислил, че добрите хора толкова лесно ще поругаят паметта на един човек, отдал живота си в служба на краля и на родината си! — тихо забеляза Нел.
— Гидиън умее много убедително да лъже — напомни й Амеран.
Нел не се съгласи.
— Предполагам, че може няколко души да са се заслушали в лъжите му за пиратска атака и бунт в защита на честта на краля, но те наистина са били съвсем малко на брой, а още по-малко са онези, които са повярвали на думите му. — Тя й намигна многозначително. — Една дупка в корема му не може да му издигне геройски паметник.
Дупка в корема му! Само ако бе нанесла точно в целта този фатален удар, както бе възнамерявала да направи! Защо съдбата бе пожелала да стане другояче! Защо Гидиън продължаваше да ги измъчва.