— Значи Гидиън още не се е достигнал върха на славата си? — попита Амеран.
Тя добре помнеше хвалбите му, че кралят ще го покрие с почести, титли и богатства, тъй като е рискувал живота си за каузата на Англия.
— Тъкмо обратното. Моят Чарли по-скоро не го забелязва. — Амеран се замисли със сбръчкано чело за ситуацията, а Нел продължи. — Той присъства на няколко приема, но само по настояване на кралицата и по нейна покана, а ти знаеш не по-зле от мен кой дърпа конците там — каза Нел със смях.
— Констанс, херцогинята на Мороу — дори и само като изговори името на глас, тя почувства неприятен при вкус в устата си. — Без да искам, забравих една малка подробност. Помниш ли бележката, която ми изпрати през онзи следобед на митницата.
— Да, наистина! Още не са намерили тази проклета брошка — каза Нел и откъсна едно парче месо от печения бут.
— Никак не съм изненадана. — Амеран извади брошката от перли и диаманти и я пусна в скута й. — Намерих я зашита в хастара на пътническата си чанта.
Нел я изгледа внимателно.
— Като не можа да се отърве от теб по един начин, тя е измислила друг. Какво ще правиш с брошката? Не искам да те хванат с нея.
— Смятам лично да й я предам. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Но има други по-важни неща, които трябва първо да бъдат свършени.
Нел продължаваше да върти бижуто в ръка.
— Колко жалко, че си толкова честна. Тази малка брошчица струва цяло състояние. На твое място бих я продала.
— Признавам, че и на мен ми мина тази мисъл през ума, но в такъв случай не бих могла да изпитам голямото удоволствие да видя физиономията, която ще направи, когато й я върна. Сигурна съм, че тази физиономия ще струва не по-малко от самата брошка — обяви Амеран уверено и по устните й пробягна лукава усмивка.
— Кога Грей ще застане срещу Гидиън, за да го изобличи като лъжец и убиец, какъвто всъщност е? — попита развълнувано Нел. — Утре?
Амеран също бе задала на Грей този въпрос преди няколко часа.
— В момента има много по-важни проблеми за разрешаване.
Нел не я разбра.
— Какво би могло да бъде по-важно от изобличаването на такова ужасно зло?
— Предотвратяването на още по-голямо.
Лицето на Нел изведнъж пребледня. Тя стисна гърлото си с пръсти.
— Мили Боже… кога… как!
Амеран поклати глава.
— Грей не знае това, но е сигурен, че ще е скоро. И той като Гидиън не е бил посрещнат като герой, както се е надявал. Може дори да стане и по-скоро.
Нел отчаяно стисна ръката на Амеран.
— Трябва да го спрем. Трябва да спрем Гидиън, преди да е станало прекалено късно.
Амеран се опита да успокои страховете й доколкото можеше.
— Грей ще го спре. Заклевам се. Ще го спре.
„Или ще умре при опита си да го стори.“ Тези думи останаха неизказани, но пронизаха сърцето й. Саможертвата, на която бе готов, за да спаси живота на краля, я караше да го обича още по-пламенно.
— Само ако можехме да разберем кога се готви да нанесе удара! — каза Амеран замислено.
Нел седеше до нея и кършеше безпомощно ръце. Тези въпроси имаха съдбовно значение, но те не знаеха отговорите им.
Малко по-късно Амеран бавно стана. Тя бе смъртно уморена. Следващият ден също щеше да започне твърде рано.
— Защо не останеш тук? — помоли я Нел, когато Амеран настоя да си върви. — Мога да те представя като моя племенница. Слугите няма да разберат. През ден на вратата ми чукат разни лели и племенници.
Амеран отклони с благодарност предложението й. Нел протегна ръка и погали корема й.
— Една жена в твоето положение не би трябвало да спи на твърда койка на стар паянтов кораб, пълен с плъхове.
— Не мога да заспя, ако Грей не ме прегърне.
Нел въздъхна тъжно.
— Познавам много добре това усещане.
Двете жени отново се прегърнаха.
— Кога ще кажете на краля, че и двамата сте толкова живи, колкото той и аз? Той много страда… и по двама ви — каза й Нел.
Амеран сви вежди.
— Не искам нищо по-силно от това да отида още сега при него, но не мога. Не смея. Спокойствието му трябва да бъде пожертвано заради живота и доброто му.
Нел се съгласи. Амеран я хвана за ръка.
— Ще дойда отново сутринта.
— Ще изпратя слугите по работа.
Амеран кимна.
— Може би ние заедно бихме могли да преценим кога за Гидиън би било най-удобно да направя своя удар.
Нел бързо свъси вежди.
— Чакай! Няма да бъда тук сутринта, ветроходната регата започва в десет, а ти знаеш колко е запален кралят по яхти. Може би бихме могли да се срещнем… — лицето на Нел се смрази. — Мислиш ли, че… о, Боже, ти наистина мислиш така!