Амеран поклати глава.
— Не зная, Нел. Не зная. Но това вероятно ще е най-удобният момент да нанесе удара си. Сред тълпа от хора много биха могли да бъдат заподозрени, а и ще може лесно да се измъкне.
— Трябва да предупредим краля!
Амеран стисна ръката й.
— Не можем, защото ако Гидиън наистина мисли да извърши пъкленото си дело утре сутринта, но тръгнат слухове, че ще се опита, той ще го отложи за друг ден и за друго място, а ние може би няма да открием кога и да го предотвратим.
Нел прошепна едва чуто:
— Но аз не мога да позволя моят Чарли да отиде непредупреден на собствената си екзекуция. Не, не мога.
— Нел, Гидиън няма да се успокои, докато кралят не умре и Монмаут не се възкачи на трона — предупреди я Амеран и думите й прозвучаха рязко, но тя нарочно бе пожелала така. — Опитите му да убие крал Чарлз няма да престанат, докато не бъде арестуван… или пък ще успее и ще изчезне в безопасност — тя хвана Нел за треперещите й рамене и я накара да я погледне в очите. — Моля те от все сърце, позволи на Грей да се заеме с това така, както той намери за добре.
Нел кимна с нежелание.
— Гидиън ще седи в кралската ложа. Кралят не искаше това, но кралицата настоя.
— А Констанс?
— И тя ще бъде там. — Трапчинките по бузите на Нел отново затанцуваха. — Както и кралските любимки.
Амеран бързо се усмихна.
— А може би и племенницата на най-предпочитаната от тях?
Нел се засмя.
— Това може лесно да се уреди. Чарли все ми се смее, че роднините ми растат по дърветата. — Тя се замисли за момент. — С шапка с воал, който да те пази от слънцето, няма да бъде проблем да скриеш самоличността си.
— Така и двете ще можем да следим дали няма да стане нещо необичайно. — Амеран приседна на ръба на фонтана.
— Гидиън не би си позволил смелостта сам да извърши това. Той е твърде голям страхливец. Всъщност няма нищо против други да вършат пъклените му дела.
— Но кой?
Амеран поклати глава.
— Не зная, но бъди сигурна, че няма да успее. Грей не възкръсна от царството на смъртта, за да се провали при най-важната мисия в живота си. — Тя стана бързо, целуна Нел по бузата, после я прегърна силно. — Кралят ни няма да умре от ръката на убиец нито утре, нито който и да било друг ден.
— Ще дойдеш ли утре сутринта, за да ми съобщиш плановете си? — попита Нел и в гласа й прозвуча отчаяние.
— Ще бъда тук още преди трети петли — увери я Амеран.
— Няма да мога да мигна тази нощ.
— Никой от нас няма да може да затвори очи, докато Гидиън не бъде погълнат от вечните огньове на ада.
— Където му е мястото — съгласи се Нел.
Когато Амеран се върна на борда на „Лъки Лейди“ с новината за нещастието, надвиснало със сигурност над краля следващия ден, капитан Били и Грей веднага се съгласиха с всички доводи, които тя вече бе обсъдила с Нел.
— Ако Гидиън е наистина толкова глупав, че да направи хода си утре, той е в ръцете ни! — възкликна Грей, докато седяха около бюрото на капитан Били и обсъждаха плана си на светлината на свещите. — А ако не го направи, ще постъпим така, както вече се уговорихме.
Капитан Били кимна.
— Ще помоля краля за аудиенция с цел обсъждането на посвещаването ми в рицарство и ще взема Монкес със себе си, както и няколко моряци, за да не ми се измъкне и да ме лиши от последното ми удоволствие за негова сметка — каза той и намигна весело.
Амеран кимна. Вече бе решено, че един от моряците ще бъде Грей. Иза също щеше да отиде с тях.
— Дори и да не можем да обвиним страхливеца Гидиън, че отново заговорничи за убийството на краля, поне ще докажем несъмнено обвинението в държавна измяна и предателство — каза Грей.
Очите на капитан Били светнаха.
— Можеш да разчиташ, че Монкес ще бъде добър свидетел. Той с нетърпение очаква да се върне в Испания. — Капитан Били присви очи. — Но аз нямам намерение да оставя злодействата му ненаказани.
Думите на Грей бяха пълни с ненавист.
— Надявам се, че Гидиън ще прекара добре тази нощ, защото тя ще му е последната на този свят.
Капитан Били се засмя.
— Луцифер вече реди съчките за кладата. — Той се протегна към бутилката с ром, но след миг я остави на мястото й, без да пие. — По-добре ще бъде да не притъпявам сетивата си за великия ден на равносметката, който предстои — каза той с лукава усмивка.
Грей нервно крачеше напред-назад из капитанската каюта, скръстил ръце на гърба си и потънал в дълбоки и сериозни мисли. Най-после спря да крачи и с уверена усмивка на уста обяви:
— Имам план.
Седна до бюрото и започна да им го обяснява.