По-късно, когато капитан Били отиде да събере хората си, за да им обясни ролята, която трябваше да играят за спасяването на краля си, Амеран и Грей се оттеглиха в своята каюта и паднаха изтощени върху леглото. Нямаха сили дори да се съблекат. Бе задължително да посрещнат с бистри умове това толкова важно утро, ако ходът на историята трябваше да остане непроменен. Но сънят не посети очите им.
— Ако утре не успея…
— Ще успееш — бързо го увери Амеран, — Планът ти е блестящ, съдбата няма да разреши да се провали. Кралят ще бъде в абсолютна безопасност, след като ти, капитан Били и екипажът на „Лъки Лейди“ ще го охранявате.
— Не ме питай откъде знам, но сърцето ми казва, че Гидиън е избрал утрешния ден. Не бих се учудил никак, ако сега Монмаут очаква новината за смъртта на баща си на борда на някоя яхта.
Амеран протегна ръце в мрака, за да го успокои.
— Утре по това време всичко ще е приключило. Кралят ще бъде спасен, а Гидиън ще е получил заслуженото.
Тя бе сигурна в думите си, но не му разкри причината за това. Майка й веднъж бе казала, че рожденият ден на краля ще съвпадне с деня на неговата смърт, така че му оставаха още девет спокойни месеца дотогава… а дано и още много други рождени дни.
Амеран се притисна силно към Грей. Страхуваше се за съдбата му, но бе сигурна, че няма да престъпи клетвата си. Дори детето, което носеше в утробата си, не би я накарало да го моли да се откаже от това, което той приемаше като свой дълг. И не защото бе жадна за слава, а от обич и преданост към своя владетел.
Целувките им отначало бяха нежни и сладки, но телата им започнаха все по-страстно да се притискат, а целувките — все по-искащи и все по-пламенни, и те се отдадоха на страстта си.
По-късно, когато телата им още веднъж се сляха в целувката на нощта и Грей я притисна към себе си, както винаги правеше, преди да заспи, Амеран затвори очи, но все още не можеше да заспи. Искаше й се да е сигурна за бъдещето на Грей така, както бе сигурна за бъдещето на краля. Грей се бе измъквал от смъртта толкова много пъти. Дали щеше да успее да я надхитри още веднъж. Тя се молеше за това.
Амеран седеше заедно с Нел в една от позлатените каляски на фамилията Стюарт. Бе облечена в една от най-красивите рокли на Нел от бледорозова коприна. Нел бе проявила смайващо умение, служейки си с иглата, за да подгъне и преправи роклята по мярка на Амеран. Дългите до лакътя ръкави, украсени с красива бродерия, покриваха слънчевия загар по кожата й. Не носеше на врата си кръста със скъпоценни камъни, защото той щеше да издаде самоличността й, а една обикновена огърлица от няколко реда перли. Дългите й черни къдрици бяха прибрани високо на тила и се спускаха на масури под шапката й с воал, панделки и джуфки. Беше обула розови копринени пантофки, които стягаха краката й, свикнали да ходят без обувки.
Трябваше дълго да убеждава Нел да облече друга рокля в черешовочервено и с деколте, много по-изрязано, отколкото модата позволяваше. Нел си беше избрала отначало една строга масленозелена рокля от муселин, която според нея повече отговаряше на настроението й. Нел отказваше да се преоблече, докато Амеран не каза, че видът й на обикновена матрона би ги издал веднага.
Този път не бяха завладени както обикновено от весели разговори. И двете седяха мрачни и потънали в мисли за събитията, които предстояха през този ден. Опитваха се да обсъждат от време на време някои банални теми — времето, хората, регатата… всичко друго, но не и виденията, които измъчваха сърцата и умовете им.
Не можеха да мислят за нищо друго освен за това, което предстоеше да се случи. Седяха, хванали се за ръце, всяка отдала се на вълненията на душата си.
Капитан Били заедно с екипажа си и Грей, преоблечен като един от моряците, вече бяха отишли да заемат тайните си постове около кралската ложа.
Улиците бяха по-оживени от обикновено. Имаше каляски, карети и хората се тълпяха в очакване да мине кралската каляска. Прозорците бяха отворени и отрупани с хора. По покривите и балконите също имаше много зрители, които изгаряха от нетърпение да зърнат краля.
— Бихме могли да стигнем по-бързо пеша — отбеляза Нел, когато каляската им почти спря. — О, така се надявам, че с моя Чарли всичко ще бъде наред.
Амеран стисна ръката й.
Каляската спря и тръгна, после отново спря и отново тръгна, и така продължи да напредва още по-бавно отпреди.
Амеран погледна през прозореца. Навсякъде бе пълно с хора, които не изглеждаха особено дружелюбни. Някои от тях имаха прекалено гневен вид. Те като че ли крещяха и размахваха ръце по-скоро ядосано, отколкото весело.
Изведнъж няколко мъже скочиха върху каляската и започнаха да я клатят.